Идеята е на потомците на бесарабските и таврийските българи и се ражда през 1938-а година при отбелязването на 100-годишнината от освещаването на храма „Свето Преображение Господне“ в Болград.
Историите в репортажа на Мира Стефанова са за онези българи в Украйна, които са запазили духа си, и за които "кръвта вода не става".
Те са за онези българи, които преди повече от 200 години се преселили по тези земи. Открили тук пустош. Но, както казват, хората правят мястото. И превърнали този край в градина. Преди два века тези българи създали своята България в Украйна.
Предавали с плам историята и песните й поколение след поколение. Съхранявали стъпките на народните й танци. И грижливо пазели искрата за българското.
Село Чушмелий е богато - на история, култура и традиции, но най-голямото богатство са хората, защото те правят мястото българско.
Селото се гордее с историята си. В Чушмелий са родени професор Димитър Агура - един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и няколко пъти ректор на висшето учебно заведение, Георги Агура - първият български офицер с юридическо образование и главен военен прокурор на Княжество България.
Сред богатствата на Чушмелий е черковният хор „Чешма Варуита“ или Варосана чешма - старото име на селото, което днес наричат Криничное.
Хорът съществува вече 13 години. Изнасял е концерти в Украйна и в чужбина, и е печелил много награди от международни фестивали, казва протоерей Ерман, настоятел на храма "Свети Димитър":
В храма се пазят и оригинални икони. Надписите на български върху тях били заличавани във времената, когато селото било част от Румъния, разказва Иван Плачков, бивш министър на енергетиката на Украйна, с български корени, роден в Чушмелий.
Друго богатство на Чушмелий е училището - едно от най-живите и будни в района. Пълно е с деца.
"В България се говори красиво" - казва 12-годишната Мая.
Още за живота в Чушмелий чуйте от репортажа на Мира Стефанова в звуковия файл.
