Подкупите в Държавната агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ) били плащани и във виртуална валута. Това каза наблюдаващият прокурор Ангел Кънев на заседанието за мерките за неотклонение на председателя и на главния секретар на Агенцията - Петър Харалампиев и Красимир Томов, и на сръбския гражданин Марко Стойов. Специализираният наказателен съд остави и тримата за постоянно в ареста. Според съда на този етап са събрани достатъчно данни, че двамата са получавали пари във връзка с издаваните от ДАБЧ документи за доказване на български произход. Под стража остава и сръбският гражданин от български произход Марко Стойов. И за тримата съдът смята, че на свобода могат да извършат друго престъпление. Защитниците им бяха категорични, че ще обжалват пред апелативния спецсъд.
Преди решението на съда прокуратурата и защитата влязоха в задочен спор за наличието на корупционна схема в агенцията.
Вчерашната оценка на зам.-главният прокурор Иван Гешев, че това е дело без аналог, беше цитирана и по време на пледоариите в съдебната зала от адвоката на Петър Харалампиев - Николай Кокинов. Но с обратен знак - за да докаже, че при отсъствие на доказателства за взимане на подкупи от клиента му, това наистина е дело без аналог. Основен аргумент на бившия градски прокурор на София е, че при обиските не са били намерени никакви пари, въпреки че прокуратурата твърди, че от юни миналата година цялата дейност в ДАБЧ по издаване на удостоверения за български произход е имала строг и подробен ценоразпис.
От чутото в съдебната зала стана ясно, че двама са ключовите прокурорски свидетели.
Първият е заместник-директорът на ДАБЧ Димитър Владимиров, който най-вероятно ще бъде и и.д. шеф на агенцията. Той разказал, че след като Харалампиев поел поста в агенцията, ежедневно са извършвани документни престъпления и търговия с влияние и имало конкретни тарифи за издаване на удостоверения за български произход, и се знаело – който не плати определената сума, удостоверението се забавяло. Владимиров бил натискан да се включи в корупционната схема, но отказал, затова и бил заобикалян. Няма данни обаче защо не е сигнализирал органите, които разследват.
Другият свидетел е приятел на Петър Харалампиев - Димитър Стойчев, женен за украинска певица, известна в публичното пространство, за който прокуратурата твърди, че е дал подкуп от 5000 евро на Петър Харалампиев. Срещу него беше извадена публикация от фейсбук, че в деня, в който според прокуратурата, това се случило в кабинета на шефа на Агенцията за бежанците, Стойчев бил на море в чужбина:
„Трябва сега да се назначи конкретна експертиза да установи дали това е свидетелят Димитър Стойчев. Трябва да искаме разрешение от американските власти, за да имаме достъп до сървъра на фейсбук, да установим кога е качена тази снимка и дали този профил не е създаден с оглед организиране на защитна теза", каза Кънев.
Адвокатите оспориха тези твърдения и се усъмниха, че Владимиров набеждава колегите си, за да спаси себе си, и попитаха защо Стойчев не е обвинен за даване на подкуп, както и защо у обвиняемите не са намерени пари.
„По делото не е намерен нито един лев“, каза адвокат Николай Кокинов.
„В кориците по делото има редица протоколи, в които са отразени значителни парични суми у различни лица, включително са събрани доказателства и са намерени и иззети биткойн портфейли, като има доказателства, че част от паричните средства по подкупите се трансферират във виртуални валути. В тази връзка също имаме назначени експертизи“, поясни прокурор Ангел Кънев.
„Няма пари, намерени никъде в нито едно от лицата, никаква виртуална валута“, уточни адвокат Мариана Тодорова.
Другите, дали показания по това дело, са основно служители на антикорупционната Комисия и на службите, които са използвали специални разузнавателни средства по отношение установяване на тази схема.
Вчера стана ясно, че четвъртата обвиняема е освободена срещу парична гаранция заради здравословното ѝ състояние и заради отзивчивостта пред разследващите.
Защитата ще обжалва задържането на Харалампиев, Костов и Стойов, а прокуратурата ще проверява стари сигнали за корупционни практики. За един от тях, подаден през март от екипа на президента Румен Радев, от прокуратурата съобщиха, че е бил обстойно проверен, но данни за престъпление не са били открити.
