Преди месец Мишел Пласон отпразнува 85-ия си рожден ден. Без съмнение той е сред най-видните френски диригенти редом с Пиер Монтьо, Шарл Мюнш, Андре Клюитанс, Жорж Претр… „Френската музика е като нежно цвете, ако грубо го стиснеш в ръка, нищо не остава…Най –важното е да разкриеш характерния колорит, аромата, който отличава музиката на френските автори. Изискват се специфични изпълнителски качества…“, разкрива тайната Мишел Пласон.
35 години маестрото бе начело на оркестъра на Театър Капитол - Тулуза . Превърна го от провинциален в състав със световно признание.
С посредничеството на EMI ни завещаха великолепни записи на класически образци и съвременни опуси на френски автори.
„Повече от 100 регистрации сме осъществили с оркeстъра на Театър Капитол“, уточнява Пласон. „В основата на тези проекти без съмнение е френската музика. Тя за жалост звучи сравнително малко не само в световен мащаб, но и в моята родина! Французите не проявяват особен пиетет и любопитство към собственото си музикално наследство, въпреки че то наистина е огромно! Набляга се най-вече на 19 век… Аз също обичам трепетната емоция и гореща страст в романтичната музика, която разказва вълнуващи истории“ , признава прочутият маестро.
Мишел Пласон е роден на 2.10 1933 година в Париж в семейство на музиканти. От рано привлича погледите на познавачите с пианистичните си изяви. Завършва Парижката консерватория, а Шарл Мюнш го забелязва на конкурса за диригенти в Безонсон през 1962. Там Пласон оставя конкурентите след себе си и блясва с безспорните си качества. Мюнш съветва младия си колега да замине отвъд океана. В САЩ Мишел Пласон взема най-ценното от майстори на пулта като Стоковски, Пиер Монтьо,
Ерих Лайнсдорф…Първият сериозен ангажимент след завръщането му на
Стария континент е в Мец през 1966. Две години по-късно поема поста музикален директор на оркестъра в Театър Капитол –Тулуза. В центъра на вниманието, то се знае е френският репертоар. Пласон си създава славата на изключителен познавач на партитурите на Гуно, Масне, Бизе, Офенбах… „Нека не звучи мелодраматично, но музиката ми причинява страдание“, изповяда маестрото. „Всяка творба изисква самотни седмици на проучване, размисъл – без да съзирам в края на пътя сигурност. Нужно е време, за да се съвзема след спектакъл…Затова е имало моменти, в които не дирижирам толкова често, колкото ми се иска. Избирам къде, кога, каква точно музика…“, признава Мишел Пласон.
В съботната вечер ще ви предложа една от топрегистрациите на маестрото – операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, продуцирана от фирмата EMI , а главните роли са поверени на Роберто Аланя и Анжела Георгиу. Не толкова добре позната у нас е операта на Гуно, затова пък твърде високо ценена от критиците що се отнася до многобройните версии на гениалната Шекспирова трагедия.
Определят творението на Шарл Гуно като безспорен образец на френската лирична опера, изпъстрена с прелестни мелодии, които се помнят. Особено впечатляват четирите дуета на влюбените, тъй като за либретистите Жюл Барбие и Мишел Каре враждата между Монтеки и Капулети е само фон, на който се разгръща любовната история. Операта завършва със смъртта на влюбените, а не с помирение на двете фамилии.
Записът е осъществен през 1995 в Тулуза. Година по-рано Роберто Аланя буквално взриви Кралската опера в Лондон като Ромео - роля, която изстреля тенора с изкусителен сценичен чар и великолепен глас в звездна орбита. „Тембър и мекота, излъчване и агресивност – гласът на Роберто Аланя задоволява всички изисквания на топспециалистите“, отбелязват в Дейли Мейл и питат: „Това ли е новият Павароти?“, по повод триумфалния успех на Аланя през октомври 1994 в „Ромео и Жулиета“ на Гуно – премиера в Ковънт Гардън.
Година по-късно елегантният парижанин със сицилиански корени получи изключително ценно признание: наградата на името на Лорънс Оливие за изумителното актьорско преобразяване като Ромео. Приблизително по същото време, Роберто и Анжела се женят и на мига се превръщат в тема № 1 за светските хроникьори…
Партньори на Роберто Аланя и Анжела Георгиу са Жозе ван Дам, Саймън Конлисайд, Клер Ларше, Даниел Галвес-Валехо,с участието на хора и оркестъра на Театър Капитол – Тулуза обединени от диригентската палка на Мишел Пласон.
