На проведено на 4-ти октомври 2018-а година заседание Управителният съвет на БНБ определи като други системно значими институции (ДСЗИ) десет банки съгласно критериите на общоевропейската методика, изложена в Насоките на Европейския банков орган.
УС на БНБ определи ниво на буфер за тези ДСЗИ на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, в размер, както следва:
Оповестяването на решението се извършва един месец след уведомлението до Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и компетентните и определените органи на съответните държави членки.
Разделът за капиталовите буфери на интернет страницата на БНБ е актуализиран съгласно взетото решение.
Според анализатори увеличаването на съществуващите буфери няма да изисква от цитираните десет банкови институции да наберат допълнителен капитал.
Трябва да се има предвид, че банките в България, 70% от които са собственост на водещи кредитори от Европейския съюз, вече са добре капитализирани. Техният среден коефициент на основен капитал от първи ред беше на ниво от 19,3% през юни, което е значително над общите капиталови изисквания от 10%, показват данните на БНБ.
Агенция Ройтерс напомня, че Европейската централна банка (ЕЦБ) се противопостави на ускоряване на присъединяването на България към еврозоната, като заяви, че се изисква българските банки да бъдат подложени на по-строг надзор преди страната да се присъедини към единния валутен блок на ЕС.
След компромисно решение, властите в София се съгласиха страната да се присъедини първо към единния банков съюз, което ще позволи на ЕЦБ да осъществява надзор над най-големите български кредитори, като това ще добави около една година към процеса по присъединяване.
Според плановете на БНБ, четири от най-големите кредитори в страната в лицето на УниКредит Булбанк АД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД и Банка ДСК ЕАД ще трябва да приемат допълнителни буфери от 0,75%, считано от 1-ви януари догодина и да ги увеличат до 1,00% от началото на 2020-а година.
Други четири (виж таблицата) ще трябва да имат допълнителни капиталови буфери от 0,5% към началото на 2019-а година, след което да ги увеличат до 0,75% през януари 2020-а, докато две банкови институции в лицето на Българска банка за развитие АД и Банка Пиреос България АД ще трябва да добавят капиталови буфери в размер на 0,25% към 1-ви януари догодина и ще трябва да го увеличат до 0,5% към 1-ви януари 2020-а година.
Българските власти поеха редица ангажименти, включително сътрудничество с ЕЦБ, така че през юли догодина страната да може да се присъедини както към европейския банков съюз, така и към ERM-2 - двугодишния задължителен предшестващ механизъм за присъединяване към еврото, известен като "чакалнята" за еврозоната.
Очаква се ЕЦБ да извърши преглед на състоянието на активите и стрес-тестове на десетте системни български банки, преди да даде знак за възможното присъединяване към еврозоната. Този процес може да отнеме една година, но вероятно и по-дълго време в зависимост от напредъка на България.
