„В Оман гледат на срещата и като на важно стъпало, което прави Близкия Изток по-стабилен. За него сближаването с Израел може да се окаже „сделката на столетието“. По-радикалните арабски държави като Иран и Сирия критикуваха Оман за тази стъпка. Оман не скъса контактите си с Йордания и Египет, след като те подписаха мирни договори с Израел. С това си решение се отличават от по-голямата част на страните в Арабския свят. Йордания и Египет виждат в тази, макар и обвита в мълчание стъпка на Оман, жест на съмишленик и дори държава с възможности на лидер“.
Проф. Узи Раби подчерта, че всички прозападни държави в региона са демонстрирали добро отношение към срещата.
„Султан Кабус ибн Саид е казвал в миналото, че отношенията в Близкия изток трябва да бъдат не на религиозна основа, а на базата на взаимно уважение на народите и това е пътят за подобряване на живота на хората. Бъдещето ще покаже дали ще има следващи стъпки, но засега това е сериозна заявка, че може да съществува и друг Близък изток“, коментира той.
Няколко дни преди Нетаняху, на посещение в Оман е бил и президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас. Проф. Узи Раби подчерта желанието на Оман да бъде посредник в палестинско-израелския конфликт.
„Едва ли арабската държава ще може да прокара нещо принципно различно от съществуващата програма на американския президент Доналд Тръмп, но бъдещето ще покаже. Освен като крачка към нов Близък Изток, предполагам, че самата среща е провокирана от желанието на Оман да са сближи с Америка, а може би, е била помолена за такъв контакт от Саудитска Арабия. За нея е важно да постави нов акцент и да „неутрализира“ нарастващото влияние на Катар - държава, която подпомага с пари решаването на хуманитарния проблем в ивицата Газа. По една случайност посещението съвпада с вакуум, който се получи след инцидента със саудитския журналист в Турция и усложнените по този повод отношения между Саудитска арабия и САЩ“, коментира професор Раби.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
