Стимулирането на раждаемостта не е решението за подобряване на демографската картина. Мерките за преодоляването на демографската криза трябва да са предимно икономически, социални и на трудовия пазар.
Учени от БАН предлагат увеличаване на доходите, подобряване качеството на работнитe сила и на работните места, ограничаване на вътрешната миграция, привличане обратно на българските емигранти. Според тях, след 20 години в най-лошия случай населението на България ще наброява 5,8 млн., а според най-добрия - около 6,75 млн.
Екипът от БАН предлага прогноза за развитието на България до 2040 година, основана на задълбочено научно изследване. Разработката изследва три варианта:
– единият – ако ситуацията не се променя и не се прилагат никакви мерки за решаването на проблемите;
– вторият – умерен – някои от препоръките се изпълняват, а други - не;
– и третият – в идеалния си вид, когато всички препоръчани от учените мерки постигнат политическо съгласие и започнат да се изпълняват, както са зададени. Тогава резултат ще има не по-рано от 2030 година.
При всички мерки, броят на населението в идните години ще продължи да намалява, но българите няма да изчезнат, категорична беше проф. Антоанета Христова - ръководител на проекта:
"Реално ние не изчезваме. При най-лошия вариант към 2040 година ще наброяваме 5 860 000 души. При средния вариант, при който се прилагат частично мерки, би трябвало да наброяваме 6 520 000. При най-благоприятният вариант, който, според мен, е доста нереалистичен, ще сме 6 750 000."
Раждаемостта няма как да реши демографската криза, смятат учените, защото тя и в момента е на средноевропейско равнище, освен това е силно намален и фертилният контингент у нас. А по отношение на стимулите, които все пак могат да се предприемат, проф. Татяна Коцева посочи:
"Стимули могат да се търсят в по-добра семейна политика, насочена към подобряването на качеството на живот и достъпа до основните услуги на семействата с деца - здравеопазване, образование, социална сфера и услуги за подкрепа при конфликти и трудности в семейството. Можем да изведем два акцента, върху които да се работи - първият е свързан с намаляване на финансовите тежести за отглеждането на децата в семействата, а вторият е стремежът към осигуряване на една по-качествена грижа в образованието и здравеопазването."
И докато върху миграцията трудно би могло да се влияе, то върху миграционните процеси би могло - смятат учените. Още повече, че 25% от българите, които те са анкетирали посочват, че биха напуснали страната най-вече, заради качеството на живот и разликата в заплащането, което у нас е 6 пъти по-ниско от средното в Европа. Затова проф. Кремена Борисова предлага:
"Отстраняване на слабостите при формиране на работните заплати и регулярността на изплащането им е първият пакет, тъй като огромното несъответствие между заплащането у нас и в други европейски страни е силен изтласкващ фактор и поне отчасти обяснява демографската ситуация в страната и нагласата на младите хора към емиграция. Социална политика, която е насочена към благосъстояние, намаляване на огромните подоходни неравенства и осигуряване на реална подкрепа за лица от уязвими групи. Равнището на осигуряване при безработица влияе негативно върху демографското поведение при младите хора, действа като отблъскващ фактор и стимулира трудовата емиграция."
Трудно би сработила и политиката за привличането на българското малцинство, на която се надяват българските работодатели, смята доц. Спас Ташев:
"На първо място се очертава необходимостта от признаването на придобитите в чужбина образование и квалификация. Това е един от сериозните проблеми, който възпрепятства и завръщането на българи в активна трудоспособна възраст. В тази посока едно от най-рационалните предложения е сключване на договор между имигрантите и държавата. В момента този договор се предвижда само за бежанците.
Изследването ни показва, че няма големи нагласи за преселване на исторически български общности в страната. Проучването ни показва, че под 5 процента от лицата, които са получили българско гражданство са се установили на територията на Република България. За над 95 процента ние не знаем къде са, което показва, че е скъсана връзката между държавата и тези общности", заяви Ташев.
Най-големите миграционни загуби за страната ни са във възрастта между 20 и 30 години, показва още изследването.
"Населението на България ще намалява, независимо какво правят различните правителства. Въпросът, който стои пред тях е да намалят тенденциите, скоростта на намаляване. След това към 2032-2034 година евентуално да се стигне до състояние "плато", обясни пред "Хоризонт" професор Антоанета Христова.
Тя изтъкна, че застаряването на населението и емиграцията са европейски тенденции, но ние имаме негативен механичен прираст, докато другаде излизащите от държавата се компенсират от влизащи.
Данните за неравенствата у нас показват, че обществото ни е разделено до такава степен, че е невъзможно то да постигне каквато и да е обща кауза, допълни Антоанета Христова.
Подробности по темата чуйте в прикачените звукови файлове.
