Техният брой в нас е доста повече от общия брой клетки, от които се състоят телата ни. Откривани са под арктическия лед и в термалните извори на Йелоустоунския парк при температура, близка до температурата на кипене, а има и такива, за които ръждата, петролът и радиацията са се превърнали почти в лакомства. Отгоре на всичко са рекордьори по оцеляване: появили са се милиарди години преди хората, живеят в колонии, а понякога дори ни карат да се питаме дали самите ние в определен смисъл не сме гости на нашата планета. По-голямата част от тях са наши полезни спътници, а колкото до патогенните им разновидности, и те си имат своите врагове – вирусните бактериофаги, с чиято помощ съвременните учени се опитват да заменят антибиотиците като лекарства.
С какво продължават да изненадват и предизвикват изследователите миниатюрните загадъчни бактерии, които не по-зле от нас са разбрали какво е екипен труд?
Отговорът – от Росица Ташкова, бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология, която разказва и за най-интересното в последния брой на списание „Българска наука“, в което работи като редактор.
