"Точно пред 23 години, когато работех тук, ние организирахме първата изложба, посветена на живота и творчеството на Михайло Парашчук. Минаха 23 години и сега пак се връщаме на популяризацията на живота и творчеството на изтъкнатия украински, български и бих казал, европейски скулптор, деец и дипломат Михайло Парашчук. Да дадем знание на обществото за този изключително светъл, чист и бих казал, творец, както се казва в названието на нашата изложба, преобразил вида на София. Имам предвид преобразил в началото на миналия век – от 20-те до 60-те години, тъй като той е прекарал повече от половината си живот в София".
Има много сгради, свързани с него както в страната, така и в София, като Софийския университет, Народната библиотека, каза Виталий Москаленко:
"Участва в направата на скулптурната украса на Софийския университет, Българската народна банка, Министерството на отбраната, Военната академия. Във Военната академия, между другото, се пазят неговите три изключително фундаментални барелефи – "Хан Аспарух преминава Дунава", "Опълченците на Шипка" и "Цар Симеон пред стените на Цариград". Освен това колоните и входните врати на Националната библиотека, Партийния дом, Съдебната палата. Също така той участва в един от най-мащабните реставрации в началото на миналия век на Народния театър и много, много други сгради, за които хората дори не знаят колко белези е оставил Парашчук, за да се превърне градът, тогавашната и сегашната столица на България, в истински европейски град".
Украинският посланик обясни, защо името на скулптора липсва в издания като Большая советская энциклопедия:
"За съветско време неговата фигура е била доста противоречива, тъй като той е бил борец и всъщност контрадеец на Украинската народна република, когато ние сме спечелили независимостта си през 1918 година. Това е времето на Украинската народна република, на украинското национално възраждане, политическо, културно, икономическо, какво ли не, което е било жестоко потъпкано от болшевишкия режим. По това време Парашчук е бил дипломат, бил е пратен в няколко дипломатически мисии, в частност в Естония, в Латвия, а след поражението на Украинската народна република от болшевиките, той заминава за Западна Европа и работи като експерт в Международния червен кръст в Швейцария. После той през 1921 година пристига в България като пратеник на Международния червен кръст".
Виталий Москаленко обясни още, че след 1944 година съдбата на Михайло Парашчук е доста трагична – той е обвинен, че е фашист и срещу Съветския съюз и е изключен от Съюза на българските художници. И въпреки че повече от 40 години живее у нас, не получава българско гражданство, а няма и съветско. Признанието за него идва едва след смъртта му през 1963 година, когато посмъртно е награден с орден "Кирил и Методий".
Разговора на Ирина Недева с Виталий Москаленко можете да чуете от звуковия файл.
