В „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР говорим за разследващата журналистика. Поводът е, че на 17 ноември 2018 година се навършиха точна една година, един месец и един ден от смъртта на малтийската журналистка Дафне Галиция. Екипът ни дълго търси връзка с нейни близки, за да разберем дали след толкова време някой разбра кой стои зад бомбения атентат и какви бяха разследванията, които доведоха до това убийството на Дафне Галиция. Свързахме се с нейната сестра Корин Велла.
Предлагаме ви да чуете този вълнуващ разговор, в който няма страх виновните да се назовават с имената им.
Корин Велла: „Дафне разследваше политическата корупция. Тя разкри много случаи на престъпления с участието на правителствени служители. Пишеше истории, базирани на информация от т.нар. Панамски документи – доказа, че министър е притежавал компания в Панама, началникът на кабинета – също. Разследваше банки, критикуваше практиката малтийски паспорти да бъдат продавани на заможни чужденци. Т.е., де факто продажбата на гражданство за целия ЕС. Работеше по следи, свързващи големи международни корпоративни интереси с политици в Малта. Това бяха най-големите истории, по които работеше. И откакто започна да се занимава с тези проблеми, ситуацията за нея стана опасна, а накрая беше и убита. Досега не знаем кой стои зад убийството. Единственото, което знаем, е че трима човека бяха арестувани и бяха изправени пред съда. Но е абсолютно ясно, че те не са действали по своя воля. Те са били изпратени, за да извършат физическото покушение. Те биват третирани като заподозрени, те са тези, които са сложили бомбата, но не те са планирали престъплението. Не сме напълно наясно какво става с полицейското разследване, но със сигурност знаем, че има пропуски. Тези пропуски са свързани с факта, че никой не разследва критично обстоятелствата около смъртта на Дафне. Има полицейско разследване, но заедно с прокуратурата те се фокусират върху личностната вина. Не се опитват в това разследване да установят дали животът на Дафне е можел да бъде спасен, дали е имало съучастие от органи на властта, дали е имало институционално пренебрежение. Също така не гледат към други журналисти, чиито живот би могъл да е в опасност поради същите причини, които доведоха до смъртта на Дафне, и не търсят начини да ги защитят. Пропуските в разследването могат да бъдат запълнени само с публично разследване. И досега министър-председателят отказва да назначи такова…“
След смъртта на Дафне Галиция разследванията ѝ стават част от платформата „Forbidden Stories“ („Забранени истории“), създадена от френският журналист Лоран Ришар. Тази платформа „пази“ историите на разследващи журналисти по рисковани случаи, като застраховка да не бъдат убити. В същото време, международен екип от журналисти довършва започнатото от техен колега, ако той стане жертва на натиск, бъде арестуван или пък убит. Преди месец Лоран Ришар беше награден за европейски журналист на годината от „Pix Europa”.
С редактора на „Мрежата“ Теодор Иванов успяхме да се свържем и с Лоран Ришар. В звуковия файл можете да чуете как журналистите които са част от тази платформа продължават историята на Дафне Галиция известна като Проектът „Дафне“. След тези разговори получихме урок по смелост да казваш истината, въпреки заплахи и натиск. Получихме и урок за сплотеност на десетки журналисти от цял свят, които продължават да разследват започнатото от Дафне Галиция.
Лоран Ришар: „По време на нашето разследване в Проекта „Дафне“, успяхме да разкрием, че някои ключови свидетели не са разпитвани от полицията. Смятаме, че официалното разследване не върви в правилната посока. Това е един от големите въпроси в проекта „Дафне“ – какво се случва с властите в Малта и имат ли истинско желание да открият и арестуват поръчителите на убийството.
Ние не сме тук, за да оказваме натиск на никого, нашата работа е да информираме хората, ние сме журналисти и смятаме, че обществото трябва да знае за всички проблеми, които Дафне разследваше, защото те са важни за всички европейски граждани. Това е безпрецедентна ситуация. Точно затова смятам, че журналистите трябва да работим заедно, на международно ниво, и да убедим публиката си, че наистина работим за споделения интерес на обществото. И трябва да напомняме на хората, че журналисти губят живота си докато вършат работата си по критични истории.
Проектът „Забранени истории“ стартирахме по-рано, много преди убийството на Дафне. В него разследваме подобни случаи от целия свят – в Южна Америка, Африка, действително това е световна организация. Проектът „Дафне“ е само един от много подобни. Разбира се, ние сме много притеснени от това, което се случва в Европа. Но такива посегателства над журналисти има в целия свят постоянно – във Филипините, Индонезия, навсякъде. В „Забранени истории“ („Forbidden Stories“) вярваме, че, ако работим заедно да завършим работата на убити журналисти, това ще изпрати силно послание към враговете на свободната журналистика: Дори да спрете вестителя, няма да спрете посланието.“
Няма как да не потърсим и България в цялата картина. Когато говорим за разследващата журналистика, у нас най-често мислим за „Биволъ“, затова потърсихме и Димитър Стоянов, който е част от екипа на „Биволъ“. Разговорът с него е отново личен, защото разказва как е създаден „Биволъ“, за заплахите и натискът върху колегите. Но и с примери, които показват как биват сваляни материали от ефира на големи медии у нас и които може би до някъде ще отговорят на въпросите за зависимите български медии, който толкова често коментираме в „Мрежата“.
Чуйте целите разговори с тримата ни събеседници в звуковия файл.
