„Смекчаването на последствията от климатичните промени основно се води в глобални мащаби, защото планетата е една и нашата климатична система - на Земята - е една. Тези действия, които са свързани с адаптиране към климатичните промени, трябва в максимална степен да бъдат съобразени с националните особености, със спецификата на географското положение и на икономическите параметри. Имаме две основни линии на действие, които трябва да бъдат в синхрон“.
Динамиката на климатичните промени е по-голяма от реакцията на световната общност, а и в България, допълни тя.
„Климатичните промени се изразяват не само с това навсякъде да става по-топло, а в наши дни са свързани с интензифициране на екстремните прояви на времето - с наводнения, силни ветрове - много неблагоприятни за хората и инфраструктурата последствия. Социалната цена трябва да се разглежда комплексно. Тя невинаги и не само е свързана със запазване на работни места, с това да осигурим работа, поминък и конкурентоспособност“.
На международните срещи трябва да допринасяме максимално да се работи по това как да се осъществява заложеното в Парижкото споразумение, категорична е тя.
„Сега не е момент да търсим в международен план нашите национални интереси. Президентът е прав, че трябва да си търсим националното място, но акцентът не бива да бъде върху това. Акцентът трябва да бъде какъв принос ние, като държава, ще направим, за да се осъществява Парижкото споразумение, след като сме го ратифицирали“.
Йотова е категорична, че трябва да се работи за по-добро разбиране сред гражданите как те могат да допринесат за опазването на околната среда и борба с промените в климата.
