В края на ноември Кралската опера на Валония в Лиеж зарадва оперните любители с девет представления на шедьовъра на Джакомо Пучини „Тоска“. Една от най-играните опери по световните сцени, която с вълнуващата си интрига държи в плен зрителя от началото до края. Страстна и своенравна оперна дива, вдъхновен и свободолюбив художник, безскрупулен и жесток шеф на полицията - трима герои, вплетени в политически и любовен конфликт, от който нито един от тримата не оцелява.
Постановката в Лиеж е на белгийската режисьорка Клер Серве и датира от 2008 година - тя бе възстановена за втори път в театъра. Пестеливият, изчистен декор на Карло Чентолавиня обрисува в едри щрихи местата, на които протича интригата. В първо действие интериорът на църквата Сант Андреа дела Вале е изобразен чрез горящи свещи, две статуи на светци, врата към параклиса на Атаванти, съд със светена вода, вляво виждаме огромния портрет на Мария Магдалена. Храмът е слабо осветен, когато Анджелоти намира убежище там. При появата на Скарпия църквата е залята от студена, бяла светлина. По време на тържествения Te Deum на заден план се открива мащабен, орнаментиран олтар, огрян от ярка слънчева светлина. Още по-оскъдна е сценографията в драматичното второ действие. На преден план е поставена дълга маса, приготвена за вечеря. Стените на кабинета на Скарпия са в черно. В дъното на сцената виси голямо, многопанелно платно, в центъра на което е разпънатият на кръста Христос - символ на екзекуциите и мъченията, извършвани в двореца Фарнезе. Един от панелите на картината е тайна врата, водеща към стаята за изтезания. Трето действие ни показва малък сегмент от замъка Сант Анджело – мястото, където Каварадоси ще бъде принесен в жертва от тирана. Площадката се превръща и в жесток подиум за последното трагично представление на Тоска. Съвсем класическа, традиционна постановка, отразяваща добре всеки детайл от либретото. Тя дава и необходимата актьорска свобода на изпълнителите. Много красиви и исторически достоверни са костюмите на вече покойния френски дизайнер Мишел Фресне.
Операта в Лиеж ангажира два изпълнителски състава в трите главни роли. Впечатленията ми са от първия екип, изявил се на 29 ноември. Импозантен Скарпия създаде италианският баритон Марко Вратоня - авторитетен, суров, циничен злодей. Певецът показа ярко актьорско присъствие, много релефна дикция, завладяващо фразиране. Тембърът на гласа му е тъмно оцветен и е много подходящ за партията. Марко Вратоня се радва на успешна световна кариера, а Скарпия е една от короните му роли - той я пее в Лондон, Виена, Ню Йорк, Милано. Миналата година баритонът се представи като Яго в „Отело“ на Верди в лондонската Ковънт Гардън в продукция, белязала дебюта на Йонас Кауфман в главната партия.
В ролята на Каварадоси се изяви тенорът от Венецуела Акилес Мачадо, притежаващ лирико-спинтов глас, обагрен от много красив, мек тембър. Певецът изпя с много чувство двете прекрасни арии на героя. Сценичното присъствие на Мачадо бе малко по-скромно.
Смесени чувства у мен остави изпълнението на аржентинката Виржиния Тола в централния образ на Тоска. Безспорно, певицата вложи голяма актьорска всеотдайност и вокален плам в портретирането на митичния образ. Дикцията й бе прецизна, фразирането много стилно. Проблемът според мен е в това, че гласът не звучи изравнено в отделните регистри и по природа е по-скоро лиричен. Така пределните, драматични височини бяха пресилени, докато медиумът на места бе доста рехав. Запомнящ се Сполета бе талантливият, млад, лиричен белгийски тенор Пиер Дерхе. Убедителни бяха и Лоран Кубла като Клисаря и Роже Йоаким в ролята на Анджелоти.
Събитието на спектаклите бе гостуването на бележития италиански диригент Джанлуиджи Джелмети, който се изяви за втори път в Лиеж след като през 2013 година ръководи друга опера на Пучини – „Момичето от Запад“. Под неговата старателна грижа оркестърът действително се превърна в четвърто, пълнокръвно действащо лице. Звукът бе много нюансиран, с подчертан драматичен ефект. Като голям майстор Джелмети настрои точно баланса между солисти и оркестър. Силно ме впечатли, че звукът бе както лек и нефорсиран, така и експресивен и с характер.
За „Тоска“ маестрото споделя: „Това е най-римската опера, не само поради факта, че действието протича на забележителни места в града, а поради способността на Пучини да изобрази Рим с неговата неповторима атмосфера, противоречия, красота и грозота“. Самият Джелмети произхожда от стар римски род и дирижира за първи път „Тоска“ преди почти петдесет години именно на сцената на Римската Опера.
Снимки в галерията: Opéra Royal de Wallonie-Liège