Растежът на турската икономика се забави рязко през третото тримесечие, тъй като валутната криза и драматичното повишаване на инфлацията доведоха до най-слабото икономическо представяне от две години насам, показват данни на официалната статистика на Турция.
Брутният вътрешен продукт на Турция се сви през третото тримесечие с 1,1% спрямо второто тримесечие, като в същото време растежът на годишна база се забави изненадващо рязко до 1,6% от 5,3% през периода април – юни, докато осредните очаквания на финансовите пазари бяха за икономическа експанзия от 2 на сто.
Това е най-слабото представяне на турската икономика от третото тримесечие на 2016 година, когато тя пострада за кратко от неуспешния опит за преврат спрямо президента Реджеп Ердоган.
Трябва да се има предвид, че Турция беше един от най-силното представящите се развиващи се пазари през 2017 година, когато БВП нарасна с повече от 7 на сто. През настоящата годна обаче турската икономика пострада сериозно от агресивната обезценка на местната валута, която доведе до рязко увеличаване на разходите за храна и горива и принуди Централната банка на страна да увеличи драматично основната си лихвена ставка до 24%.
Графика на тримесечния БВП на Турция (на годишна база)
Негативно влияние върху икономическия растеж през третото тримесечие оказа силното свиване с 5,3% на годишна база на строителството, което в продължение на много години беше облагодетелствано от строителния бум в резултат на кредитната експанзия. В същото време обаче сферата на услугите нарасна с 4,5%, компенсирайки част от влошаването в строителния сектор. Индустриалния сектор пък отбеляза анемичен растеж от 0,3%, докато селскостопанското производство нарасна с 1%.
Крайно потребление на домакинствата в страната се повиши през третото тримесечие с 1,1%, докато крайните правителствени разходи нараснаха с цели 7,5%, а дълготрайните бизнес инвестиции се свиха с 3,8 на сто.
Благодарение на рязкото поевтиняване на турската лира износът на стоки и услуги се увеличи през периода юли – септември с 13,6% спрямо година по-рано, докато в същото време вносът се сви с цели 16,7 на сто.
Според анализ на компанията Capital Economics "негативният ефект от валутната криза през август беше в основата на свиването на турската икономика през третото тримесечие, като има все повече доказателства, предполагащи, че това низходящо движение може да се задълбочи и през последното за годината тримесечие".
Трябва да се има предвид, че турската лира се обезценява с около 28% спрямо щатския долара в рамките на отминаващата година, като през август тя дори удари рекордни исторически дъна, понижавайки се с цели 47% спрямо зелените пари. Валутната криза пък доведе до ръст на инфлацията през октомври от 15-годишен връх от 25,2%, преди да последва известно отслабване през ноември към 21,6%.
