Банковото кредитиране на фирмите и на домакинствата в еврозоната стабилизира през декември на нивата от предходния месец, докато парите, циркулиращи в икономиката, нараснаха изненадващо силно въпреки серията сигнали за влошаване на икономическия растеж в региона на единната валута, показват последни данни на Европейската централна банка.
През декември банковите кредити за нефинансовите компании нараснаха за втори пореден месец на годишна база с 4,0%, доближавайки се до многогодишния връх от 4,3%, достигнат през септември 2018-а година (най-силно повишение от май 2009-а година). Трябва да се има предвид, че икономиката на еврозоната зависи доста силно от възможността за финансиране, като тези данни на ЕЦБ се считат за добър индикатор за икономическото здраве и за бъдещи бизнес инвестиции.
Растежът на банковите заеми за домакинствата пък се повишиха за втори пореден месец с 3,3%, отбелязвайки най-солиден растеж от началото на 2009-а година.
Агресивна политика на "евтини пари" на ЕЦБ посредство програмата за покупки на еврооблигации за общо 2,6 трлн. евро се отрази позитивно на банковото кредитиране на бизнеса и на крайните потребители, въпреки че темпото на растеж на отпусканите заеми е все още доста под нивата от преди световната финансова и икономическа криза. Така например през 2007-а и през първата половина на 2008-а година кредитите на банките за бизнеса нарастваха с над 12% на годишна база. На последното си за 2018-а година заседание обаче ЕЦБ сложи край на програмата за "количествени улеснения", което може да се отрази негативно на данните за банковото кредитиране в началото на настоящата година.
В същото време обаче растежът на паричната маса в еврозоната се ускори изненадващо рязко, а това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност.
Според оповестените в понеделник данни на ЕЦБ паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна през декември с 4,1% след повишение с 3,7% през ноември и осреднени очаквания за растеж с 3,8 на сто, а на тримесечна осреднена база растежът на индикатор М3 се подобри до 3,9% от 3,7% през трите месеца до края на ноември. Растежът на паричната маса обаче остава за единадесети пореден месец под важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, отговарящо на мандата на централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната.
Трябва да се има предвид, че паричният анализ на ЕЦБ е един от двата т.нар. "стълба" при определяне на бъдещата парична и лихвена политика, като другият съществен икономически анализ е свързан с оценката на централната банка по отношение на инфлационните рискове. Данните за кредитирането се следят внимателно и с оглед на факта, че икономиката на еврозоната е силно зависима от отпусканите от банките заеми.
С оглед на факта, че трите най-големи икономически в еврозоната - Германия, Франция и Италия - отбелязаха анемичен растеж през последното тримесечие при по-нататъшно влошаване и на различните индикатори за бизнес доверие, очаква се банките да затегнат кредитирането, което да ограничи допълнително растежа.
Днешните данни, публикувани от Европейската централна банка, обаче сякаш подкрепят аргумента на ЕЦБ, че еврозоната преживява забавяне, а не по-сериозен спад или начало на рецесия.
Въпреки това пазарите не виждат почти никакъв шанс за увеличаване на лихвените проценти през настоящата година и вместо това очакват повече стимулиращи мерки от ЕЦБ, включващи евентуално нови заеми за банковия сектор, известни като TLRTO (Операции за целенасочено дългосрочно рефинансиране), отчасти за поддържане на голямата ликвидност и на кредитния поток към корпоративния сектор.
