Ако човек гледа снимки на Салвадор Дали, особено от по-късни години, забелязва главно две неща – чифт мустаци и чифт очи. Очите са винаги широко отворени. Може би художникът просто жадува да види всичко. Или очите му са пълни с ужаса на този свят. А защо не – че виждаме отчаяният поглед, чрез който Дали опитва да ни внуши онова, което не успява като художник, сценарист, писател, декоратор, дизайнер, архитект, мислител и откачен актьор. Най-често обаче тези отворени очи се възприемат просто като израз на лудост. „Има само една между разлика между мен и лудия – аз не съм луд” – твърди Салвадор Дали.
Но какво да кажем за мустаците на снимките, работата с тях май е наистина твърде сюрреалистична. Те са запазена марка не само в живота и творчеството на художника, но и в смъртта. Когато преди няколко години тялото на художника беше ексхумирано, оказа се, че мустаците са напълно запазени и не са изгубили нищо от ироничната си прелест. Но Дали май знае, че мустаците му ще го надживеят. Те са централен елемент в последната му картина - „Лястовича опашка”. Рисувана 6 години преди смъртта му, тя е комплекс от прости символи със сложен смисъл. Там образът на самия Дали липсва, но по мустаците го разпознаваме, те са като усмивката на прочутия Чеширски котарак, която остава да виси в пространството, дори след като самият котарак е изчезнал.
В „Лястовича опашка” мустаците на художника приличат на две дълги букви S, като онези върху капака на цигулката. Тези S-ове обаче не са случайни, те са както за украшение, така и функционални, за по-добър резонанс. В математиката пък този вид S е знак за Интеграл, тоест, знакът, който казва - събери всичко на едно място. Така че Дали не може с лека ръка да се счита просто за гениален, но луд художник. По-скоро трябва да се счита за дълбок мислител, който се прави на циркаджия, за да изрази неизразимото.
Салвадор Дали е роден през 1904 година във Фигуерес, Каталуния, североизточната част на Испания. Салвадор значи „Спасител” и художникът скромно казва, че е наречен така, защото е спасител на испанското изкуство. По-сложно стоят нещата с фамилията Дали. Тя се среща сред маврите, а и самият художник твърди, че произходът му е арабски. „От този произход – настоява той – идва моята любов към всичко позлатено и прекомерно, моята страст към лукса и парите, любовта ми към ориенталските дрехи”.
Мнозина се съмняват в тази версия, но други смятат, че в нея има логика. Според тях предците му вероятно са „морискос”, испанските мюсюлмани, покръстени от Фернандо и Изабела след Реконкистата в края на 15 век. Някой такъв Дали се преселва в селцето Лерс на границата с Франция, а потомците му се местят през малкото рибарско село Кадакес, през град Фигуерес, до Барселона и обратно.
Ако търсим отражение върху характера на Дали от местата, където фамилията живее, ще намерим склонността към депресии, тайнственост и всякакви странности. Те са характерни за мнозина от този район в подножието на Пиринеите, където духа северният вятър „трамунтаня”, дразнещ за всички, но убийствен за хора с по-крехка психика, какъвто се оказва дядо му, Гал Дали. Семейството мълчи за тази позорна тайна, но в него витае мълвата, че лудият вятър на Кадакес е завинаги вътре в теб, дори да не живееш вече там.
Скелетите в гардероба на Салвадор Дали отпреди раждането му прекрасно се съчетават с онези от ранното детство. Момчето расте в класическа фройдистка среда и не е за учудване, че превръща в ходещ учебник по психоанализа. Баща му е нотариус, обича реда и не дава малкият да капризничи. Майка му пък е топла жена, която поощрява артистичните му таланти. Домът е населен изключително с жени – лелята, сестрата, поне една прислужница, гостуващи приятелки. Там Салвадор е звездата и се чувства добре. Придобива и някои женски навици – не обича да излиза навън, не се притеснява да слага грим и женски рокли.
Какви още тайнства вижда и чува в дома, не е ясно, но ефектите върху психиката на момчето и тотално обърканите му представи за секса са налице. Баща му засилва проблема. За да подобри сексуалното възпитание на сина си, той подхвърля медицински книги, които илюстрират пораженията на венерическите болести. Така че Салвадор Дали има едновременно и интерес към женските гениталии, и страх от тях. До 25-та си година е девствен, а вероятно и после прави истински секс не повече от един-два пъти. Той остава за цял живот воайор. Страхът от кастрация също е сред класическите фройдистки симптоми, които определят сексуалния му живот и го превръщат в онова, което сам нарича „Великият мастурбатор”. Рисува и картина с това име, а в книгите си откровено обсъжда темата. Настоява също, че е импотентен, но това има може би повече естетическа, отколкото житейска основа: „За да си велик художник, трябва да си напълно импотентен” – твърди сам той. Но не само сексуалният му живот е засегнат в детството, а и самата му „аз” е под въпрос.
За Салвадор Дали е трудно да разбере кой е всъщност. Първо, баща му, с когото Дали усеща силна връзка, но и иска да скъса драматично, също се казва Салвадор Дали. А преди това семейството е загубило големия му брат, и той Салвадор Дали. Когато е на 3-4 години, родителите го водят на гроба и му обясняват, че той носи това име, защото всъщност е прероденият си брат. В случай като този какво друго ти остава, освен да започнеш да говориш за себе си в трето лице и сам да се наричаш „Божественият Дали”?
