Банковото кредитиране за бизнес в еврозоната отслабна рязко през януари, показват последни данни на Европейската централна банка, които са поредно доказателство за наличието на икономическо забавяне в региона на единната валута.
През януари банковите кредити за нефинансовите компании нараснаха с 3,3% на годишна база след тяхно повишение с 3,9% през декември и след посткризисния пик от 4,3%, достигнат през септември 2018-а година (най-силно повишение от май 2009-а година). По принцип икономиката на еврозоната зависи доста силно от възможността за финансиране, като този тип данни на ЕЦБ се считат за добър индикатор за икономическото здраве и за бъдещи бизнес инвестиции.
Банковите заеми за домакинствата пък се повишиха за втори пореден месец с 3,2% и след растеж с 3,3% през ноември 2018-а година (най-солидно повишение от началото на 2009-а година).
Растежът на паричната маса в еврозоната също се забави през януари, а това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност.
Според оповестените в сряда данни на ЕЦБ паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна през януари с едва 3,8% след повишение с 4,1% през декември и осреднени очаквания за растеж с 4,0 на сто, а на тримесечна осреднена база растежът на индикатора М3 стабилизира на ниво от 3,9%. Растежът на паричната маса остава за дванадесети пореден месец под важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, отговарящо на мандата на централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната.
През последните години агресивна политика на "евтини пари" на ЕЦБ посредством програмата за покупки на еврооблигации за общо 2,6 трлн. евро се отрази позитивно на банковото кредитиране на бизнеса и на крайните потребители, въпреки че темпото на растеж на отпусканите заеми е все още доста под нивата от преди световната финансова и икономическа криза. Така например през 2007-а и през първата половина на 2008-а година кредитите на банките за бизнеса нарастваха с над 12% на годишна база. На последното си за 2018-а година заседание обаче ЕЦБ сложи край на програмата за "количествени улеснения", което вече започна да се отразява негативно на данните за банковото кредитиране за началото на настоящата година.
Трябва да се има предвид, че паричният анализ на ЕЦБ е един от двата т.нар. "стълба" при определяне на бъдещата парична и лихвена политика, като другият съществен икономически анализ е свързан с оценката на централната банка по отношение на инфлационните рискове. Данните за кредитирането се следят внимателно и с оглед на факта, че икономиката на еврозоната е силно зависима от отпусканите от банките заеми.
Днешните слаби данни идват в момент, когато индустриалното производство и бизнес доверието в еврозоната отслабва в контекста на нарастваща загриженост за световната търговия.
Опасявайки се, че банките могат да затворят достъпа до кредити за фирмите, което може да подсили негативното представяне на икономиката, ЕЦБ започна да обмисля стартиране на нова програма за дългосрочно "евтино" финансиране на търговските банки в еврозоната, известно като TLRTO (Операции за целенасочено дългосрочно рефинансиране).
Очаква се също така да бъде отложено за следващата година и първото повишаване на рекордно ниските основни лихви на ЕЦБ.
