Заместник-председателят на Търговско-промишлената палата на Русия Владимир Падалко изрази съжаление в интервю за „Хоризонт“ за пропуснатите възможности от нереализирането на проекти като „Белене“ и "Южен поток“.
„Ако беше тръгнал „Южен поток“, щеше да дръпне малкият и средният бизнес. Тези тръби трябва да се обслужват. Щяха да се създадат стотици предприятия, които да дадат работа на хиляди работници“, каза той.
„Същото е и с „Белене“. Щеше да се взриви в положителен смисъл строителният бизнес и ние щяхме да го подкрепим. Затова определено трябва да се измисли нещо в тази област“, добави Падалко.
Търговско-промишлената палата, на която той е зам.-председател, е част от руската официална делегация за започващото днес посещение на премиера Дмитрий Медведев в България
Владимир Падалко даде интервю за кореспондента на БНР Москва Ангел Григоров.
- Какво означава за руския бизнес посещението на премиера Дмитрий Медведев в България?
- За нас, представителите на руските делови кръгове, абсолютно убеден съм, че и за нашите партньори в България, посещението на Дмитрий Анатолиевич Медведев на 4 и 5 март в София е гаранция за сигурност, зелена светлина, държавна гаранция за бизнеса, който се стреми да поддържа двустранните търговско-икономически отношения. За бизнеса е много важно, че държавата казва: „Дерзайте, работете в условията, при които се намираме в момента“. Много добре разбираме, че това посещение няма да доведе до пробив като отмяна на санкциите, премахване на онези бариери, които са резултат от действието на санкциите, но за нас това действително е държавна гаранция да продължаваме да работим. В това е и ценността на посещението.
- Едва ли някой очаква скорошна отмяна на санкциите. Как се прави бизнес в условията на санкции?
- През 2012 г. имахме много добър стокообмен. Според българската статистика малко над 7 милиарда долара, според руската около 5 милиарда. Статистическите ни методи се различават. Руските митнически власти пресмятат сключените договорите, а българските – внесените стоки. Но и в двата случая статистиката показва реалните тенденции. След 2012 и особено след двустранните санкции през 2014 г.- рязък спад наполовина. Едва през 2017-2018 г. бизнесът се адаптира. Миналата година стокообменът ни по руската статистика беше 3,4 милиарда долара, а според българската 4,1 милиарда. При това вносът от Русия в България е много по-голям, а българският износ изостава. Бизнесът в тези условия точно е определил приоритетите си. В момента имаме 15-20 железобетонни позиции, които не се променят и благодарение на които се създава нашият стокообмен. Доколкото България има интерес към минералното гориво, петрола и петролните продукти от Русия, това, разбира се, е най-голямата част от руския износ. На второ място са доставките на група метали от Руската федерация. Ние купуваме българска химия, фармацевтика, машини и оборудване. Не трябва да очакваме някакъв пробив в краткосрочна перспектива, защото две поредни години стокообменът ни е един същи – около 4 милиарда долара по българската статистика. Данните от началото на тази година показват, че той ще остане като през 2017-2018.
- На кое място е България в сравнение с останалите бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа?
- За съжаление на последно. Причината! Повлияха ли санкциите или не повлияха? Бих казал, че съществено повлияха. Руският пазар практически винаги е бил отворен за българските плодове. Сега тази позиция не съществува на руския пазар. Няма българско мляко и млечни продукти. Няма и българска месо. Пропуснатите възможности! В момента няма нито един голям проект, който да интегрира нашите две икономики. Запазва се една позиция и това е петролът и преработката му. Това е Лукойл, който влага пари в развитието на собствени преработвателни предприятия в България и благодарение на това имаме стабилен стокообмен. Във всеки случай 80% от стокообмена зависи от минералното гориво, петрола и петролните продукти. 20% за всичко останало. Необходими са ни големи, сериозни проекти. Много съжаляваме, че не ни се получи нито „Южен поток“, нито „Белене“. Разбирате какви възможности са пропуснати. Ако беше тръгнал „Южен поток“, щеше да дръпне малкия и средния бизнес. Тези тръби трябва да се обслужват. Щяха да се създадат стотици предприятия, които да дадат работа на хиляди работници. Същото е и с „Белене“. Щеше да се взриви в положителен смисъл строителният бизнес и ние щяхме да го подкрепим. Затова определено трябва да се измисли нещо в тази област.
- В момента се обсъжда продължаването на газопровода „Турски поток“ и засега по всичко личи, че той ще мине през България.
- Ще се радваме ако това стане и транзитната линия мине през територията на България. Това е чиста валута от транзита за българската икономика и допълнителни работни места, свързани с обслужването на този проект. Трябва да си поставяме и постигаме амбициозни цели. Да изстрелваме заедно космически спътници и да работим за цифровизацията на икономиката. Какво ни пречи да се цифровизираме, да създадем удобна връзка за всички, че и да търгуваме с това? Защо да не решим въпросите, свързани със сертифицирането на руската машиностроителна продукция на европейския пазар? В момента ако искаме да внесем такава продукция, полученият сертификат важи само за територията на България. А българският пазар не е толкова голям. Русия би искала да върви към Европа, минавайки през България. Законите на Евросъюза казват, че българският сертификат не важи в цяла Европа: „Отидете в Германия и се сертифицирайте там“. Всичко това може да се реши, ако има воля. А волята идва от държавните институции. Миналогодишните посещения в Руската федерация на българския президент и на премиера и ответната визита на нашия премиер в България са именно проява на тази воля. Държавата казва: „Работете, ще ви подкрепяме в това направление“.
- А не е ли българският пазар прекалено малък и в този смисъл не много интересен за руския бизнес?
- Имаме много примери, когато пазарът е малък, а стокообменът – сериозен. Кой според вас е търговският ни партньор номер едно в Европа? Холандия! Да не би пазарът там да е голям? Не, просто Холандия е добър транзитен хъб. С какво е по-лоша инфраструктурата на българската територия от Холандия? С нищо. Имаме обща граница, общо море. През България минават транспортни коридори за Европа. Всичко може да се направи. Така беше преди. Нека вземем опита от СИВ. До каква степен бяхме интегрирани и независими от външни фактори и никога не сме имали проблеми с взаимните разплащания. Може би трябва да вземем нещо от миналото и да го адаптираме към настоящето. Имаме сериозен опит. Манталитетът и понятийният ни апарат са еднакви.
- Какви са потенциалните области на взаимно изгодно търговско-икономическо сътрудничество?
- Трябва да видим каква цел преследваме. Ако целта е бързо увеличаване на двустранния стокообмен, това може да стане на основата на услугите: транспортни, логистични, туристически и т.н. Какво ще стане, ако България обяви от утре например 30-дневен бизвизов достъп за руснаци до българските курорти? Около половин милиона руснаци почиват в България всяка година. През последните години това число се колебае малко в едната или в другата посока, но остава приблизително едно и също. И ето че се появи тенденция към снижаване. Притеснява ли ни това? Притеснява ни. А потенциалът на българския курортен бизнес остава незапълнен наполовина. Особено в периодите извън сезона. Кой ако не руснаците да се лекува и да почива в България извън сезона? Вашият период извън сезона за нас е сезонен, защото зимата ни продължава седем месеца, а в северните територии и повече. Трябва да създаваме условия за нашите работници да почиват в комфортна обстановка и може би да получават някакви допълнителни медицински услуги. Направете го! И мисля, че туризмът ще потръгне. IT-сферата! Сега във всяка страна има бурно развитие на електронната търговия и на навигацията. Същевременно дори нямаме данни за движението на стоки по линията на електронната търговия между Русия и България. Ще обсъдим този въпрос с българските колеги през април, когато България ще е домакин на международен IT-форум. В момента логистичните разходи оскъпяват с 40% стоките, които се доставят от Русия в България и обратно. Това е изключително много. Ако съкратим тези разходи, ще се появи съвсем различно отношение към съвместната търговия.
- Преди около месец в Москва беше българският министър на туризма Николина Ангелкова. Тогава стана ясно, че предварителните записвания показват спад на интереса на руските туристи към България с 25%. Каква е причината според вас?
- В момента комфортът, нивото на обслужване и съотношението цена-качество са определящи за руския турист при избора на място за почивка. Много руски туристи почиват в чужбина два пъти годишно – по време на зимната ваканция и през летните отпуски. Нашето Черноморие действително се конкурира с българските курорти. Трябва да кажем, че възможностите на курортния бизнес в България са съпоставими с възможностите в Русия. Миналата година в Сочи са почивали милион и 700 хиляди руснаци. В България – само 511 хиляди. А цената на почивката в Сочи е по-висока, отколкото в България. Защо хората почиват в Сочи? Не са необходими визи. Не се налага да обменят валута. Няма проблем със самолетния и железопътния транспорт. Единственото, което трябва да направиш е да си запазиш хотел и да си купиш билети. Ако такива условия бъдат създадени за руснаците в България, подчертавам, че количеството на туристически пътувания ще се увеличи. България е позиционирана много добре на руския пазар. Много руснаци имат недвижимост в България. Българската статистика показва, че 74 хиляди имоти принадлежат на руски граждани. България и българските курорти нямат нужда от реклама. Имат нужда от добро обслужване.
- Възможна ли е изобщо дори частична отмяна на визите за руски туристи в рамките на общата визова политика на Европейския съюз спрямо Русия?
- Възможно е. Разгледахме юридическата страна на въпроса и намерихме положения, които позволяват на държавите временно да въвеждат такива мерки. Тук можем да отидем даже крачка напред. Не самата виза плаши туриста, а сблъсъкът с бюрокрацията при оформянето й. Нека направим електронни визи. Ако реша да пътувам до България, визата струва грубо около 50 евро. Готов съм да платя тези 50 евро, но не искам да ходя до местата, където се издават тези визи. Не искам да се свързвам с неясни посредници, които ще ми вземат 100 евро, за да ми донесат визата вкъщи. Ако можех в онлайн режим да попълня данните си, да преведа тези 50 евро по банкова сметка и да получа електронна виза, то това ще е удобно за мен. Мисля, че задължително ще стигнем и до това.
