Общественото доверие къмдържавните институции по отношение на политиките за децата е изключително ниско. За това говори и недоверието към проекта за Национална стратегия за детето, който правителството беше принудено да оттегли. Мнения, изразени в социалните мрежи, успяха да накарат критична маса българи да повярва, че след приемането на предложения документ децата им биха могли да бъдат отнети дори след един шамар.
Всъщност стратегията е задължителен документ, изискван от Закона за закрила на детето, който за първи път разглежда децата като носители на права и създава предпоставки за подобряване на качеството им на живот. Проектът на този документ въвежда достъп до здравни грижи на всяка бременна жена, забрана на телесното наказание, гарантира качествено ранно образование, щадящо детско правосъдие, постепенно намаляване на броя на децата в институциите до пълното им закриване. Тези добри намерения обаче така и не достигнаха до обществото – не само заради фалшивите новини, но и заради вялостта на институциите.
Кои са силните страни на стратегията и какво ще загуби семейството от неприемането й?
За първи път успяхме да поставим акцент върху подкрепата на семействата, а не просто детето да се разглежда извън семейната среда, както беше в предишната стратегия – казва Георги Богданов. – Също така се дава помощ на младите родители чрез патронажна грижа,чрез теми, свързани с това как детето по-добре да живее в семейната среда и как да се развива правилно в най-ранна детска възраст. Друга тема засяга социалните услуги – те се нуждаят от стабилизиране, за да може социалните работници да не допускат сегашните грешки и да бъдат по-професионализирани. Една от тези грешки е, че фокусът се поставя само върху детето, а не върху семейството, на което отдавна трябваше да се осигури подкрепа.
Едно от твърденията на противниците на документа е, че той разрушава традиционното българско семейство.
Традиционното българско семейство не знам кое е – вероятно онова от Средновековието, в което дядото е командвал какво да правят снахите, синовете, всички в семейството – предполага Георги Богданов. – Ние обаче отдавна нямаме такъв тип семейства, тъй като живеем в съвсем различна среда и зад този термин не стои никаква конкретика. Така че за нас е важно да помогнем на съвременното семейство да отглежда децата си по-добре и да се справя с трудностите, свързани със здравето им, включително психичното. В момента имаме сериозни проблеми с алкохолизъм, с наркотици, с насилието в семейството и ние трябва да помогнем на съвременните семейства. Що се отнася до шамаросването – родителите прибягват до този метод от безпомощност и страх, но шамарът никога не е бил възпитателно средство, той изразява безпомощността на възрастния спрямо детето.
Днес мрежата, обединяваща 152 организации, за девети път ще раздаде наградите си “Златна ябълка” за принос към правата и благосъстоянието на децата и ще провъзгласи поредния “Герой на децата”.
