В сряда европейските акции се търгуват към двумесечни върхове, а доходността на европейските държавни облигации достигна нови рекордни дъна като реакция на решението на лидерите на ЕС да предложат Кристин Лагард за следващ шеф на ЕЦБ.
Инвеститорите се надяват, че досегашният директор на МВФ - Лагард ще продължи текущата позиция на сегашния шеф на ЕЦБ Марио Драги за предстоящо предприемане на допълнителни стимулиращ мерки, включващи или понижаване на и без това рекордни ниските лихвени ставки, или стартиране на нова програма за покупки на еврооблигации, известна като "количествени улеснения", на фона на забавящия се икономически растеж и ниската инфлация в региона на единна валута.
Ако Европейският парламент одобри по-късно днес кандидатурата на Кристин Лагард, тя ще наследи Марио Драги след края на неговия управленски мандат на 31-ви октомври тази година.
Анализатори отбелязват, че позитивната пазарна реакция отразява инвеститорското облекчение, че лидерите на ЕС не се спряха на често спряганата кандидатура за този ключов пост на шефа на Бундесбанк - Йенс Вайдман, който е известен с позициите си на основен критикуващ разхлабената стимулираща парична и лихвена политика на ЕЦБ.
Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 нараства с 0,87% към 392,50 пункта, достигайки най-високо ниво от 1-ви май насам, след като вчера индексът добави нови 0,4% към стойността си. От началото на юли (от началото на тази седмицата) индексът Stoxx Europe 600 нараства с над 1,5%, продължавайки солидното възходящо движение от предходния месец, което беше в резултат на сигналите от ЕЦБ и Фед за повече стимулиращи икономиките политики, които да се противопоставят на негативното влияние на продължаващата търговска война между САЩ - Китай.
Тазседмичното възходящото движение на глобалните пазари на акции е продиктувано и от инвеститорския оптимизъм след срещата на Доналд Тръмп със Си Цзинпин през уикенда за рестартиране на търговските преговори между Вашингтон и Пекин.
Немският индекс DAX 30 се повишава с 0,78%, френският CAC 40 - с 0,68%, а италианският индекс MIB бележи скок от 1,56% благодарение и на информации в последните дни, че коалиционното правителство на Рим е ограничило плановете си за държавни разходи, за да държи бюджетния дефицит в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз.
Подкрепа за днешното добро възходящо движение на европейските фондови борси оказва и спадът на доходността на редица водещи държавни еврооблигации към нови рекордни дъна също като реакция на номинирането на Кристин Лагард за следващ президент на ЕЦБ.
Доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия се понижава до поредно рекордно дъно от -0,397%, доближавайки нивото на депозитната лихва на ЕЦБ от -0,40%.
Доходността на аналогичните френски облигации също излезе на отрицателна територия, понижавайки се към -0,09%, като днес рекордни дъна отчита доходността и на редица други дългосрочни дългови книжа като тези на Австрия, Холандия, Испания и Португалия. Доходността на 10-годишните белгийски облигации пък излезе на отрицателна територия за пръв път в историята.
Солидно понижение с 14 базисни пункта към 14-месечно дъно от 1,76% отчита и доходността на 10-годишните италиански държавен и дългови книжа, тъй като инвеститорите гледат на Рим като основен печеливш от една по-нататъшна разхлабваща парична и лихвена политика на ЕЦБ.
