Попадайки в далечен за нея край, Милица открива ново семейство. Сърцето ѝ се отваря за приемните баба и дядо и те завинаги остават със запазено място в него.
Идеята за прекараното време на село е ново качество на човешките взаимоотношения - между поколенията, между градските и селските общности. Млади и стари заедно творят, учат се на традиции и нови технологии, спомнят си за миналото и мечтаят за бъдещето.
“Резиденция Баба” се появява като отговор на съвсем конкретната нужда да запазим и предадем нататък изчезващите традиционни практики и знание, както и да започнем процес за връщане на някакъв вид ресурс в селските райони.
Младите хора у нас имат нужда от спокойствие. Не мрънкат, а работят активно за промяната. Дават смисъл на замиращия селски живот. Връщат надеждата в самотните пенсионери, живеещи в най-бедните и изоставени български региони. Младежите отиват там необременени, потапят се в средата и заедно търсят решение. Искат с помощта на местните да върнат чара на селския живот.
България е сред страните с най-висока степен на обезлюдяване на селските райони в Европа. В българските села живее към 26.5 % от населението на страната ни (по данни на НСИ от 2017 г.). Създаването на „мостове“ на автентично свързване и солидарност между поколенията, между градска и селска култура по иновативен начин, е от основните фокуси на „Фабрика за идеи“ в повечето ѝ инициативи.
Организираната от тях „Резиденция Баба“ е откровена среща, която търси полезните допирни точки с възрастните хора, живеещи в обезлюдяващите села и младежи, които искат да се докоснат до местните бит и култура. Милица Джанджова е изпитала този опит на гърба си. Живяла е на село при приемни баба и дядо.
Докоснали се до корените си, младежите се връщат смирени. Възрастните хора пък се чувстват окрилени. Във времена, в които живеем като егоисти, всяка капка внимание е лъч живот в самотния делник на изоставените български пенсионери.
Качественият живот е този в малките населени места. Онези, които последните години остават пренебрегнати. Там работа няма, но не защото младите не искат да се трудят, а защото никой не им предлага условия. Затова бягат насила.
Малките градове и селата обезлюдяват, а малцината останали там, живеят в самота. Щастливи са 3 седмици през лятото, когато къщите им са пълни с деца. Непознати, но припознати като свои. Като втора внучка на баба и дядо се чувства и Милица, а цялата история за доброто - чуйте от самата нея.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
