„Андре Шение”, опера в четири действия от Умберто Джордано (съдържание)
публикувано на 05.07.19 в 11:19
Либретото: Луиджи Илика Премиера: 28 март 1896 г. в „Ла Скала”, Милано.
Действащи лица: • Андре Шение, поет (тенор) • графиня ди Куани (мецосопран) • Мадалена, нейна дъщеря (сопран) • Берси, прислужница-мулатка (мецосопран) • Карло Жерар, слуга (баритон) • Флевил, аристократ (баритон) • шпионин (тенор) • Руше, художник, приятел на Шение (бас) • Матийо, сервитьор (бас) • Маделон, възрастна жена (мецосопран) • Шмидт, тъмничар (баритон) • Дюма, президент на революционния трибунал (баритон)
Първо действие Януари, 1789 година. В замъка на графиня Де Коани приготовленията за предстоящия бал са в разгара си. Останал сам в салона, лакеят Шарл Жерар размишлява за съдбата на аристократите и за собственото си унизително положение в дома на Де Коани. Той е нещастно влюбен в дъщерята на графинята, изключително красивата блондинка Мадалена. Жерар негодува срещу съдбата на баща си, който вече е на преклонна възраст, и след години вярна служба, е принуден още да се грижи за препитанието си. Сред поканените на бала е и младият и талантлив поет Андре Шение. Мадалена Де Коани, дъщерята на графинята, моли поета да рецитира стихове, като е убедена, че те ще бъдат непременно любовни. Шение първоначално отказва, но после, след настояване от страна на дамите, се съгласява с неохота. Той дава израз на съчувствието си към нерадостната участ на бедния народ на Франция. След като се обръща към елегантните гости забелязва, че е развълнувал единствено Мадалена. Започва гавотът, който скоро е прекъснат от нахлуването на група бедни селяни. Води ги Жерар, те оплакват нещастието си и молят за хляб. Разгневената графиня ги изгонва и уволнява Жерар, който захвърля лакейската ливрея и си отива. Гостите продължават да танцуват.
Второ действие 1794 година, Париж. Изминали са няколко години, революцията е свършила. Властват якобинците. Един от лидерите на Революцията и любимец на народа е бившият лакей Жерар. Замъкът на Де Куани е опожарен, спасила се е само Мадалена. На площада пред кафе „Ото” мулатката Берси, някогашна прислужница при Де Куани и настояща радостна бунтарка, разговаря с непознат. Той се хвали с прозвището си „Невероятният”. В кафенето се срещат и приятелите Руше и Шение. Художникът съветва поета да напусне Париж и Франция, тъй като животът му е в опасност, но Шение решително отказва. Той е влюбен в в една тайнствена непозната, която му пише изпълнени с нежност писма. Минават група революционери, начело с Робеспиер и Жерар. Тълпата горещо ги приветства. Жерар разговаря с „Невероятният” и го изпраща по следите на Берси с надеждата да открие Мадалена. Берси се доближава до Андре Шение и му прошепва, че тайнствената непозната ще дойде тук да се срещне с него. Идва Мадалена, а „Невероятният” бърза да предупреди Жерар. Двамата влюбени се срещат, но радостта им е кратка. Идва Жерар, който търси Мадалена. Шение го предизвиква на дуел и го ранява тежко. Жерар познава поета и го съветва да бяга, тъй като името му е сред търсените врагове на Революцията. Пред насъбралите се граждани раненият премълчава името на поета.
Трето действие В Революционния трибунал Матийо (също бивш слуга) призовава присъстващите парижки граждани да подпомогнат със средства националната гвардия за защита на Френската революция от враговете й. Ораторските му умения не успяват да трогнат народа, който приветства дошлия в съда Жерар. Красноречието на обичания трибун скоро постига желания ефект и урната се напълва с пари и бижута в помощ на армията. Старата селянка Маделон, изгубила двамата си синове при защитата на Революцията, води единствения си внук, за да го повери на армията. Всички вдъхновено запяват Карманьолата, възторжената песен, която често звучала около гилотината. Шпионинът информира Жерар, че Андре Шение е заловен и се намира в Люксембургския затвор. Той съветва Жерар да подготви донос. Макар да е объркан от противоречия и угризения, революционерът все пак написва доноса и го предава на шпионина. Дошлата в Трибунала Мадалена моли Жерар да спаси любимия й. Той разкрива пред девойката отдавна пламналата в него любов. Мадалена е ужасена. Тя решава да се подчини на Жерар, за да спаси Шение. Разказва за смъртта на майка си и бедите, които са я сполетели. Трогнат от предаността й към поета Жерар се отказва от решението си да погуби Шение, но вече е късно. Съдът осъжда обвинените в държавна измама затворници, сред тях е и Шение.
Четвърто действие 28 юли, 1794 година, Париж. През нощта в затвора Сен Лазар, Андре Шение се прощава с живота, родината и любовта в последните си стихове, които чете на приятеля си Руше. Придружена от Жерар, влиза Мадалена. Тя е дошла тук, за да умре заедно с любимия си. Мадалена подкупва тъмничаря, за да заеме мястото на друга затворничка на ешафода. Жерар отива при Робеспиер, за да измоли спасението на поета. Влюбените са отново заедно. Те се прощават и очакват зората, с идването на която смъртта ще ги свърже завинаги.
Либретото: Луиджи Илика
