Машинното гласуване има недостатъци и евентуално някои предимства, но забележителното е, че в Европа такова нещо няма. Няма европейска държава, която да гласува по този начин на национални избори, с изключение на Белгия, където 44% от нея могат да гласуват по този начин. Така проф. Михаил Константинов, председател на УС на „Информационно обслужване“, коментира пред БНР информации, че ЦИК и изпълнителната власт ще се опитат да ограничат машинното гласуване на местните избори.
Той уточни, че това е негова лична позиция, тъй като „Информационно обслужване“ няма и не може да има позиция, защото това не е работа на дружеството.
„От 520 млн. граждани на ЕС, примерно 5 млн. могат да гласуват по този начин – 1%“, каза проф. Константинов в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.
Според него в различните държави има различни съображение, поради които това гласуване го няма или по различни съображения са се отказали от него. Например в Холандия имаше 100% машинно гласуване, а в момента то е 0%, тъй като този вид гласуване може да наруши тайната на вота и може да се манипулира. В Ирландия пък след дълъг обществен дебат обществото не се съгласи с този вид гласуване и всичките закупени машини на стойност 150 млн. евро бяха унищожени, коментира той.
„Ние много обичаме да даваме за пример Европа. Каквото тук не ни харесва, даваме европейския пример, ходим да се оплакваме в Европа…Не може нещо, което е 99% да го обявите за лош пример“, каза проф. Константинов.
Той подчерта, че трябва да бъде направено едно задълбочено изследване във всяка европейска държава защо няма машинно гласуване и защо се е отказала от него.
За България машинното гласуване не показа особени предимства, освен това ние предлагаме в момента то неограничено дълго време да се провежда заедно с хартиеното гласуване, посочи той и допълни: „Какво печелим в този момент?! Броим едни хартиени бюлетини, след което ги събираме с резултатите от машинното гласуване“.
„Последното гласуване показа, че в близо 40% от секциите, в които имаше машини, се констатираха в протоколите грешки, които не могат да бъдат поправени. И ние знаем какво точно се е случило. От 3000 секции – в 1150 имаше грешки или в гласовете за политическите партии или за преференциите“, подчерта проф. Михаил Константинов.
Той се съгласи с проучване, според което половината от българите смятат, че този вид гласуване има бъдеще: „Само че тук има много важен друг процент, който удобно се премълчава. Машинно гласуване на два пъти е използвано в България - през 2016 г. на президентските избори с 500 машини и на последните евроизбори с 3000 машини. Има удивително повтарящ се процент – където имаше машини 26% от българите гласуваха по този начин. Което означава, че и на предстоящите местни избори мнозинството българи ще предпочетат да гласуват хартиено“.
Тази нелепа комбинация между хартия и машина води до „много приятен хаос“, смята той.
Интервю на Явор Стаматов с Михаил Константинов и със Стефан Манов можете да чуете в звуковия файл.
