През юни банковото кредитиране за бизнеса и домакинствата в еврозоната стабилизира на нивата от май, но при известно забавяне на растежа на паричната маса, показват последни данни на Европейската централна банка.
Кредитирането на нефинансовите компании в еврозоната нарасна за втори пореден месец с 3,8% на годишна база, оставяйки под посткризисния пик от 4,3%, достигнат през септември 2018-а година (най-силно повишение от май 2009-а година). По принцип икономиката на еврозоната зависи доста силно от способността за финансиране, като този тип данни на ЕЦБ се считат за добър индикатор за икономическото здраве и за бъдещите бизнес инвестиции.
Банковите заеми за домакинствата също нараснаха стабилно през юни за втори пореден месец с 3,3%, след като те се повишиха с 3,3% за пръв път през ноември 2018-а година (най-солидно повишение от началото на 2009-а година).
Въпреки че банковото кредитиране в еврозоната се възстанови след края на 2014-а година, то остава далеч под предкризисните нива. През 2007-а година и през първата половина на 2008-а година банковото кредитиране на предприятията нарастваше средно с цели 12 на сто.
Общото кредитиране на частния сектор се увеличи през юни с 3,5% годишно след повишение с 3,3% през май.
Растежът на паричната маса в еврозоната през юни пък се забави, като това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност.
Според оповестените в сряда данни на ЕЦБ паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна през юни с 4,5% на годишна база, но след повишение с 4,8% през май и очаквания за растеж от 4,6%, а на тримесечна осреднена база (за периода април - юни) паричната маса се повиши в рамките на прогнозите с 4,7%. По този начин растежът на паричната маса се задържа около важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5% , отговарящо на мандата на централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната.
Данните са факт само ден преди важното заседание на ЕЦБ в четвъртък (25-и юли). През последните седмици президентът на ЕЦБ Марио Драги предложи, че банката би могла да намали основната си депозитна лихва под настоящото рекордно дъно от -0,4%, или да възобнови програмата си за закупуване на облигации, известна като "количествени улеснения", за да подкрепи икономика на еврозоната, която продължава да бъде изправена пред редица външни заплахи, вариращи от търговски напрежения, най-вече тези по оста САЩ-Китай, до все още голяма несигурност относно процеса на Брекзит, която може да се увеличи още повече при новия британски премиер Борис Джонсън, която днес ще встъпи в длъжност.
