Миналата седмица в англоезичния свят излезе автобиографията на Едуард Сноудън, озаглавена „Permanent Record“ (Постоянен запис – б.р.). В книгата самият Сноудън разказва личната си история - как едно хлапе, отраснало и формирало се пред клавиатурата, се включва в технологичната революция на американското разузнаване, довела до разобличеното от него масово наблюдение на милиони хора в Съединените щати по света - от обикновени американци до германския канцлер. Сноудън продължава да се намира в Русия, докато в Америка започна ново дело срещу него заради разкритите в книгата детайли от работата му за разузнавателните агенции.
„Искам да се върна в Съединените щати, това е най-голямата ми цел. Ако ще да прекарам живота си в затвора, единственото, за което трябва да се споразумеем, е поне да получа справедлив процес. А това е единственото, което правителството отказва да гарантира, защото няма да осигури достъп до нещо наречено „защита на обществения интерес“, казва той.
Не е ясно дали следваща американска администрация би взела предвид обществения интерес, който Сноудън смята за своя мотивация да наруши закона. Книгата му обаче ни връща към въпросите за шпионажа, събирането на лични данни, масовото наблюдение и правителствения контрол, не в „1984“ на Оруел, а в днешния дигитален свят.
Книгата на Сноудън е персонално свидетелство за процес, който все още осмисляме.
„След 11 септември Разузнавателната общност беше завладяна от вината, че не е успяла да защити Америка. Че е позволила най-разрушителното нападение от Пърл Харбър насам да се случи. В отговор лидерите ѝ решиха да създадат система, която да не позволи това някога да се повтори. Вратите на най-секретните разузнавателни служби бяха широко отворени за млади технологични специалисти като мен. Така зубърът наследи света.
Моето поколение направи повече от това да промени разузнавателната работа. Ние променихме значението на понятието разузнаване. За нас то не беше свързано с тайни срещи и явки, а с данни“, споделя Едуард Сноудън.
Така той се включва в новите механизми за масово наблюдение на Агенцията за национална сигурност и ЦРУ. За да дойде по-късно моментът, в който решава да ги разкрие на света. В книгата си описва и една от случките-катализатори на тази трансформация - как наблюдава обикновено дете през уеб-камера на персонален компютър, когато детето решава също да погледне в камерата, установявайки зрителен контакт, за който на практика не знае. Подобни стряскащи моменти ни карат да се питаме, преди или след Сноудън, сбъдна ли се този аспект на „1984“ на Оруел - постоянното наблюдение. Попитах за това д-р Юлия Роне от университета в Кеймбридж - изследовател на политическите науки и международните отношения в дигиталната епоха.
Д-р Юлия Роне за тънката граница между шпионажа и работа в полза на обществения интерес
„Това със сигурност вече се беше случвало преди Сноудън и продължава да се случва и след това. Важното е, че сега ние знаем, че това се случва. Имаме неопровержими доказателства“, казва Роне.
И ако се върнем на Сноудън - къде е тънката граница между шпионажа и действията в обществен интерес? Бившият шпионин настоява да получи публичен процес в САЩ, който да помогне за установяването на нужните дефиниции. За момента такъв не му е гарантиран. Юлия Роне прави сравнение с български случай:
„Преди години години имаше рейд срещу „Читанка“ - сайтът бе един от първите в България, който даваше достъп на незрящи хора до книги. Да качването на книги беше незаконно. Но беше морално правилното и в този случай компенсира липсата на държавно действие в една област, която е изключително важна. Има много други такива случаи, в които разликата между това какво е законно и това какво е морално ще бъде много тънка Затова са и малко хората, които имат смелостта да направят нещо подобно на Сноудън“.
„Спомняме си, че едно от основните разкрития на Сноудън бе не просто масовото наблюдение на американски граждани, но и на редица чуждестранни лидери - телефонът на Ангела Меркел. Имаше много силен отговор от страна на ЕС“, коментира още тя.
Тук се връщаме на въпроса с нуждата от обществена реакция, провокирала действията на Едуард Сноудън през 2013 и написването на книгата му сега. Какво казва самият той в интервю за „Гардиън“:
„Достигнахме време, в което хората ги е грижа повече за чувствата им, отколкото за фактите. Това е много опасен момент за демокрациите, защото хората вярват, че щом веднъж сме постигнали свободно и отворено общество, то винаги ще е там. В реалността нещата могат да се обърнат много бързо. Виждали сме демокрации да падат само за няколко години
Когато от политическите ни системи бива премахната възможността да им влияем, когато икономическите ни системи са формирани така, че ни пречат да получаваме справедлив дял от произведеното, имаме нужда от хора, които да разпознаят тези проблеми, да ги разберат и да са готови на жертви за промяната. Хората могат да вярват, че масовото наблюдение е погрешно, че климатичните промени са огромна заплаха за бъдещето не само на една страна, а на цялата планета. Но не е достатъчно да вярваш. Трябва да си готов на действия, ако искаш промяна“.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
