Глобалният дълг достигна през първата половина на 2019-а година рекордни стойности от над 250 трилиона долара в резултат най-вече на скок на задълженията на САЩ и Китай, показва доклад на Института за международни финанси (IIF).
Докладът показва, че в рамките на първите шест месеца световният дълг е нараснал със 7,5 трлн. долара, като според IIF неговият общ размер е достигнал 250,9 трлн. долара и може да надхвърли рекордните 255 трлн. долара до края на настоящата 2019 година.
"Китай и САЩ формират над 60% от това увеличение на глобалните задължения. Дълговете на нововъзникващите пазари също удариха нов рекорд от 71,4 трлн. долара, който се равнява на 220% от техния БВП. Поради липсата на сигнали за забавяне на темповете на дългово натрупване, ние изчисляваме, че глобалният дълг ще надмине 255 трлн. долара през тази година", се казва в доклада на Института за международни финанси.
Увеличаването на дълга по цял свят предизвика голяма грижа за инвеститорите и също така бе отбелязано от редица икономисти като следваща повратна точка за световните финанси. Трябва да се има предвид рекордно ниските лихви в световен план правят изключително лесно за корпорации и държавни да взимат все повече кредити.
"С намаляването обаче на възможностите за по-нататъшно облекчаване на паричните и лихвени политики в много части на света, държави с високи нива на държавен дълг (като Италия и Ливан), както и тези, при които държавният дълг расте бързо (Аржентина, Бразилия, Южна Африка и Гърция ), могат да се окажат, че по-трудно ще провеждат политики на фискални стимули", се посочва в доклада на IIF.
По-рано този месец новият управялващат директор на Международният валутен фонд Кристалина Георгиева, засили предупрежденията си за високите нива на рисковия корпоративен дълг, които бяха увеличени от устойчиво ниските лихви на централните банки. МВФ предупреди, че почти 40%, или около 19 трлн. долара, от корпоративният дълг в големи икономики като САЩ, Китай, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания са изложени на риск от просрочване (могат да станат необслужвани) в случай на нов глобален икономически спад.
Водещите централни банкери обаче не изглеждат силно притеснени от тези нарастващи дългове. В четвъртък председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви пред Бюджетна комисия на Конгреса , че не вижда признаци за образуване на финансови балони или за непосредствена опасност, породена от трилионния бюджетен дефицит на САЩ.
"Ако погледнете днешната икономика, няма нищо, което да показва за наличието на реален ценови бум и за риск от спукване на ценови балон", посочи Пауъл и допълни: "С други думи, това е доста устойчива картина".
Докладът на Института за международни финанси обаче обрисува различна картина. В него се посочва, че глобалният държавен дълг ще надхвърли 70 трлн. долара през 2019 година спрямо 65,7 трлн. долара през 2018-а най-вече в резултат на по-голям скок на федералния дълг на САЩ.
"Големият ръст на световния дълг през изминалото десетилетие с над 70 трлн. долара се движи главно от правителствата и нефинансовия корпоративен сектор (всеки от тях допринася за дълга с около 27 трлн. долара). За развитите пазари увеличението е главно по отношение на държавния дълг (със 17 трилиона до над 52 трилиона долара). В същото време, за развиващите се пазари основната част от увеличението е в нефинансовия корпоративен дълг (с 20 трлн. до над 30 трлн. долара)", посочва IIF.
Докладът на IIF цитира задълбочаващите се световните пазари на облигации като причина за покачването на нивата на дълга. Глобалните пазари на облигации се увеличиха от 87 трлн. долара през 2009-а до над 115 трлн. долара към средата на 2019-а година. Ръстът се наблюдава най-вече на пазара на държавни облигации, който сега представлява 47% от световните пазари на облигации в сравнение с 40% преди десет години.
"Вселената на облигации се разраства най-бързо на нововъзникващите пазари, набъбвайки с над 17 трлн. долара до близо 28 трлн. долара за последните десет години", се казва в доклада.
Глобалният пазар на държавни облигации, особено на книжата със статута на "инвестиционно убежище", като американските ценни книжа, напоследък е много пренаселен, тъй като инвеститорите предпочитат по-сигурни, макар и с по-слаба доходност финансови активи на фона на несигурността, която е породена от Брекзит, от забавянето на глобалния растеж, търговската война САЩ-Китай и разследването за импийчмънта на американския президент Доналд Тръмп.
