Премиерата на„Физика на тъгата” − най-новия филм на Теодор Ушев, несъмнено е един от най-ярките акценти в „Киномания – 2019“. Създадена по едноименния роман на Георги Господинов, анимацията е с продължителност 27 минути и е озвучена от Доналд и Росиф Съдърланд. Във френската версия на филма гласовете също са на баща и син − Ксавие Долани и Манюел Тадрос. През септември и октомври творбата е представена на кинофестивали в САЩ и Канада, вече има шест международни награди, сред които специално отличие на Международния филмов фестивал в Торонто. Филмът е посветен на бащата на Теодор Ушев – покойния художник Асен Ушев. Сценарият не следва изцяло сюжетната линия на литературния първоизточник. И макар в него да има много автобиографични (за аниматора) моменти, той нарича творбата си „филм – лабиринт“, „капсула на времето“, „филм за онези, които се лутат по света, ненамерили себе си“... Устойчивата нишка е връзката баща – син, която присъства дори в подбора на гласовете, озвучили анимацията.
Българската премиера на „Физика на тъгата“ се състоя в зала № 1 на НДК, във вечер, посветена на Теодор Ушев, под наслов „Нарисувай ми тъга“. Преди прожекцията на филма българската публика стана свидетел на още една премиера − кино-концерт по „Четирите годишни времена” на Вивалди, продуциран от Университета по изкуства в Токио, осигурил специален софтуер. За представянето на музикално-визуалния проект от Япония пристигна екип, който да осигури синхрон между ритъма на картината и музиката, изпълнена на живо от „Quarto ансамбъл” със солист Иван Пенчев – цигулка.
Автори на експерименталните анимации към най-известното произведение на италианския композитор са световноизвестните аниматори Теодор Ушев (България/ Канада), Прит и Олга Парн (Естония), Арсуши Вада (Япония) и Анна Буданова (Русия).
Няколко часа по-рано, в клуб “Перото” в НДК, Даниел Ненчев организира среща-разговор с приятели и почитатели на Теодор Ушев и писателя Георги Господинов. Известни личности от света на киното и литературата споделиха свои мисли и виждания за творчеството на двамата световноизвестни артисти.
Всъщност, филмът- анимация „Физика на тъгата“ не е първата среща на двамата талантливи българи в киното.
Това беше един филм, между другото, около нашия проект с Тони и Влади (Антоанета Бачурова и Владимир Христозов). Говорехме за различни неща и те предложиха да направим филм по някой от кратките разкази на Георги Господинов – спомни си Тео Ушев. – Аз избрах „Сляпата Вайша“ и започнах работа върху филма. Намерих финансиране от Франция, финансирането от България още не беше дошло… Филмът беше номиниран за „Оскар“… Вече имахме финансиране от България… И така направихме още два филма заедно. Току-виж и четвърти, и пети сме подхванали.
Теодор Ушев разказа, че връзката между тях е направила негова съученичка от гимназията за сценични кадри, изкуствоведа Галина Лардева. След време Георги му разказал, че тя му препоръчала горещо да се запознае с художника, защото имат много общи неща. И макар да казват, че в началото е словото:
В нашия случай в началото беше чувствителността, – допълва Георги Господинов. – Тео е от Кюстендил, аз съм от Ямбол – малки градове, разпръснати някъде из България. Връзката между нас стана покрай „Физика на тъгата“. Когато излезе книгата, Тео ми написа… Има моменти, в които прочиташ нещо и някак знаеш, че с този човек ще се разберете от половин дума. Знаете ли кое е най-хубавото – много рядко в България малка общност или двама души продължават да работят заедно години и още не са се скарали, или още не са ги скарали. Дано така продължи! Има нещо много хубаво, казано от Мирон Иванов, мисля, един позабравен писател: „Най-великото за Нотр Дам – тя е строена около 400 години – е, че четири века тези хора са били на едно и също мнение. Няколко поколения да предават едно на друго малкото, което са направили, а да не се карат, да не го разтурят… Така се строят катедрали.
На срещата със своите почитатели авторите оставиха вероятно стотици автографи върху екземпляри от осмото издание на „Физика на тъгата“ − книгата на Георги Господинов с илюстрации от Теодор Ушев.
