"Такива случаи са хронични белодробни заболявания, хронични сърдечни заболявания, недостатъчно хемоглобин, каквото се среща при някои бъбречни заболявания. Въобще има доста широк кръг от заболявания, които налагат в кратък период да се дава кислород, за да се поддържат жизнените функции, докато може да се възстанови нормата на жизнена дейност на дадения индивид", поясни д-р Симидчиев.
Повечето от големите болници имат централизирани системи за кислородоподаване, където кислородът се съхранява най-често в голям съд в двора и по тръби минава до отделните стаи, т.е. вътре в стаите рядко има кислородни бутилки, освен ако в дадената стая няма инсталирана кислородна инсталация и се налага пациент, който е в тази стая, да получава кислорода, поясни лекарят.
"Със сигурност това нещо не се прави случайно. Кислородът се дава по показания и нуждата от кислород много лесно се установява. Има уреди, с които се установява нуждата от кислород и подаването на кислород е животосъхраняващо в тези случаи, просто безалтернативно е, особено в спешна болница, да има достъпно и в стаите, в които има кислород и преносим такъв, който може да бъде сложен в дадената стая", коментира д-р Александър Симидчиев.
И двете системи са безопасни, ако се спазват правилата, уточни специалистът.
"Инструкцията, която е задължителна, е, че вътре в помещението не може да се пуши или да има открит огън. Задължително. Няма как да има открит огън в помещение, където може да се ползва кислород", подчерта Симидчиев.
Предписването на кислородолечение и прекъсването става по показания. Има критерии за включване и изключване, категоричен е лекарят.
"Такива показания са, когато нивото на кислород в кръвта е ниско и е необходимо да се добави допълнително, за да може да се осъществяват жизнените функции. Когато престане да има нужда, т. е., когато се нормализира нивото на кислород в кръвта, това лечение може да бъде прекъснато."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
