Последната група бежанци е преминала през Косово, а в Босилеград са транспортирани от Ниш. Сред новопристигналите в бежанския център е 17-годишна афганистанка с двуседмичното й бебе. Според персонала на центъра, бебето се е родило някъде по пътя.
Как Босилеград, за разлика от български градове и общини, приютява безпроблемно "легалците“, както ги наричат местните, вече три години?
Мигрантите са на свободен режим, но след 19 ч. местно време не могат да закъсняват. И го спазват. Из града се разхождат, разглеждат магазините, сядат в кафенетата, купуват храна. Менюто в бежанския пансион се осигурява и заплаща от общината. Любопитното е, че се съставя по предварителна заявка от самите мигранти.
Как босилеградчани възприемат новодошлите и общинската грижа за тях?
„Не се говори много по темата. Няма много реакции. Общината ги издържа“, разказва местен мъж, според когото не се е чуло да има „лоши случаи, кражби“. Той обаче уточнява, че по селата не посрещат с отворени обятия чужденците.
„Българите не обичат чужденци, с лоши очи се гледат хората, българският манталитет е… не обичат. Викат ги „дошляци“, дошли“, коментира мъжът. И продължава: „За разлика от нас испанците обичат, затова българите живеят много хубаво в Испания.“
„Аз не съм против тия хора. Изпитвам съжаление там, което се случва в техните държави, обаче защо в Босилеград?“, пита друг местен жител и се аргументира: „Босилеград е най-сиромашният град в Сърбия. Докато беше Югославия пак беше най-сиромашен, сега е убедително най-сиромашният.“
Босилеградчанинът разказва, че помещенията, в които са настанени бежанците, са били замислени за хоспис. „От тая гледна точка също съм против да са тука тия хора. Разбирам им трагедията, обаче в Босилеград според мен не би трябвало да са“, коментира местният жител.
В тукашното основно училище се записват деца на бежанци, които учат месец-два, докато семейството не поеме към Западна Европа, признава директорът на училището Методи Чипев.
„Добри деца. Тук с нашите ги чуваме, учат и след месец-два-три си ходят. Мирно е всичко. Децата са много добри.“
На децата се раздават учебници, чанти, помагала, казва още училищният директор. Стремежът е децата в центъра да учат нещо, да не стоят „без никакво образование“ - „нещо да научат – и от сръбския, и от българския език.“
Методи Чипев изтъква, че децата бежанци учат основно по учебни планове на английски език. По желание могат да изучават рисуване, музика и математика.“
Някои от попадналите в центъра в Босилеград бежанци са били в България, става ясно още от думите на Методи Чипев, според когото в училището са идвали и деца, усвоили много добре български, след като са прекарали година-две в България.
След няколко месеца в центъра в Босилеград мигрантите правят опити да заминат за Западна Европа – кой през Босна, кой през Македония или Сърбия, разказва още директорът на училището. Неуспелите се връщат или отиват в друг лагер.
Капацитетът на центъра позволява там да бъдат настанени още 15 бежанци.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Снимки: Кирил Фалин
