„Наблюдаваме опасна политическа кампанийност, включително в говоренето на президента. Аз го слушах внимателно и ми направи впечатление, че сякаш във фокуса на неговото изказване съвсем не бе фигурата, която ще контролира главния прокурор. По-скоро моите изводи са два – първо, че Румен Радев няма да прави политическа партия и, второ, че той се готви да за втори мандат и привижда във фигурата на Бойко Борисов свой реален конкурент… Питаха го за Гешев, той отговаря за Борисов, ГЕРБ, магистралите и така нататък“.
Андреева определи предложението за индивидуална конституционна жалба като „единствената разумна, функционала теза на президента“. Според нея съществува страх е, че с новата фигура, която ще се въведе, за да контролира главния прокурор, може да се създаде поредната специализирана прокуратура:
„Това означава, че няма доверие в настоящите институции, което е политически и обществен проблем. Защо специализираната прокуратура, примерно, не наблюдава главния прокурор?“.
За ролята на неправителствените организации:
„Говоренето на Георги Марков е типично политическо. За него популизмът е начин да се изяви политически, критикувайки организации, които са водещи в областта на човешките права, той заема чисто политическа позиция, но ролята на неправителствените организации е огромна. Те са единствените, които могат да осъществят контрол върху службите, върху тези институциите, включително върху избора на главен прокурор…“.
Политологът Христо Панчугов също изрази притеснение от мащабната подкрепа за Сотир Цацаров:
„Трябва да ни притеснява липсата на разлика в българския политически елит. На разлика, която може да даде какъвто и да е отговор на въпроса как изглежда политиката в момента в България. Очевидно от една година насам има съглашение по отношение на политическата ситуация, по отношение на запазване на статуквото…Дали изборът на Цацаров е продукт на шантаж от страна на самия Цацаров към политиците, аз не мога да кажа, но това, което наистина е притеснително, е, че има обединение около начина, по който функционира в момента съдебната система".
Проблемът на българска съдебна система е именно независимостта на главния прокурор, смята той:
„Независимостта и безконтролността на прокуратурата и донякъде на съдебната власт във всичките ѝ проявления е всъщност в основата на това, което ние наблюдаваме като проблем и на негативните доклади на Европейската комисия от последните 10 години“.
Относно сблъсъка Радев - Борисов
„Системният проблем е липсата на институционалност. Нито Бойко Борисов, нито Румен Радев успяха да влязат в институционалната си роля и всъщност да провеждат политика през силата на институциите, с които те разполагат. Радев в момента, за пореден път, се е сетил, че Българската конституция има дефицити и тепърва ще започва да предлага някакви обсъждания на промени. Наистина не изглежда сериозно! Макар да успява да дефинира в някаква степен проблемите през последната една година, той в нито един момент не се опитал да се възползва от институцията си по смислен начин, която да създаде поне впечатление, че се опитва да бори системно проблемите. Вместо това за пореден път слушаме някакви бъдещи пожелателни актове, които по-скоро са свързани с това да се позиционира той срещу премиера, а не обратното. Бойко Борисов, за съжаление, е влязъл в този тон с разказа за това какъв бил Румен Радев ... разказ за безпомощността на институцията да намери начин да влезе в политически диалог с другата институция. Това в най-голяма степен показва разпада, на който ние сме свидетели през последната поне една година…. Българските граждани вече дълбоко не виждат разлика във фигурите, които ги представляват. Това все повече ще се задълбочава като проблем и все повече ще носи негативни тенденции в българската политика“.
ЕС - надежда за нормален политически процес в България
„Дебатът в България по отношение на съдебната реформа върви много отдавна, той не се движи наникъде, излизат Венецианската комисия и Съвета на министрите със становище, а на другия ден имаме предложение за промяна в Закона….
Това е, което ще гарантира все пак някаква отчетност на тези институции отвъд тяхната невъзможност да приемат, че някой може да мисли по различен начин, което е основният проблем и отвъд това, че те са си повярвали до степен, в която смятат, че са постигнали абсолютната истина", коментира още Христо Панчугов.
