Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изгубил ли е харизмата си Виктор Орбан

Премиерът на Унгария Виктор Орбан
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Ето как работи оркестърът на Сорос“, написа в Туитър унгарският държавен секретар Золтан Ковач за изслушването на страната му в съвета по общи въпроси на Европейския съюз тази седмица. Темата беше върховенството на закона в Унгария и започналата процедура срещу страната, която може да отнеме правото и на глас в Европейския съвет. Унгарските власти продължават да разглеждат европейските мерки като „лов на вещици“ срещу правителството на Виктор Орбан, ръководен от либералните елити. А дори при широк консенсус между страните-членки процедурата трудно ще премине през единодушие в Европейския съвет, където също обвиняваните в авторитаризъм поляци пазят гърба на Орбан.

Така на европейско ниво антилибералната Унгария ще продължава да е ключов фактор в обсъжданията на дългосрочни планове, сред които Зеления курс на Урсула фон дер Лайен. Същевременно притесненията, че в Будапеща се изгражда съвременна диктатура, не спират. В пореден повод се превърнаха две законодателни инициативи на правителството на Орбан, подпечатани от мнозинството на ФИДЕС в парламента. Първата засяга управлението на държавните културни институции и доведе до протест на театрални режисьори, актьори и подкрепящи ги граждани. Втората, според критиците ѝ, ограничава политическите права на опозицията.

В понеделник над 5000 души в Будапеща скандираха „Културата е в основата на нацията“, недоволни от правителствените планове за театрите. Два дни по-късно парламентът все пак одобри законодателните промени, макар и в олекотена форма. Финалният вариант на реформата поне на този етап не предполага толкова пряк правителствен контрол върху назначенията в културните институции и намаляване на бюджетите на независимите театри. Създава се обаче Национален културен съвет, чийто ръководител се назначава от кабинета и който ще отговаря за финансовите планове на 17-те най-големи културни институции. Поставят се и нови условия за държавното финансиране на театри под шапката на местните власти.

Социологът Александра Ковалски описва ситуацията така:

„Основният залог е контролът върху администрацията на театрите. Това е опит за ограничаване на артистичната автономия на театрите и програмите им. Това ще даде отражение върху програмата на театрите, но основното, какъвто обикновено е случая с политиките на Орбан, е контролирането на хора на определени позиции. Той е прагматичен човек, идеологията е част от нещата, но най-важното е виждането му за страната като набор от ресурси. Хората са част от тези ресурси, които иска да контролира. Иска да замени персонала с негови хора, да контролира и разпределя самите постове“.

Според Ищван Хегедуш от неправителственото Унгарско общество за Европа приетият закон не означава правителствен контрол върху програмата на театрите, а протестната реакция на театралите и подкрепящи ги граждани е била успешна, но:  

„От друга страна не знаем какво ще означава този закон. По-важното е каква е мотивацията зад такова законодателство - да се упражни натиск върху свободното изкуство и театралните режисьори и актьори, които се обединиха срещу тези планове. След преизбирането му през 2018 година Виктор Орбан заяви, че след промените в политическото устройство, конституцията, върховенството на закона, медиите, икономиката, той ще започне битка на полето на образованието, културата и науката“

Битка за умовете на унгарците. Театралите са притеснени от възможността чрез законовите промени правителството да подчини сцените на разбиранията си за „култура“ - пари да се дават само за „патриотични“ постановки и самите директори на театрите да са подчинени на тази линия. Или както заяви на протестиращата режисьорка Беата Барда:

„Ще загубим разноцветната си култура, мултикултурализма, и да, след това ще ни отнемат и свободата“.

„Това, което Орбан направи в последните 8-9 години е подкопаване на либералната демокрация и създаване на нов вид режим през XXI век, основан на антилиберални идеи - изключване на малцинства и различни маргинализирани групи, както и на либералния елит. Вероятно иска по-хомогенно, йерархично, нарича го християн-национално общество. Тези думи не означават много, но става въпрос за система, в която хората слушат повече какво казва политическото ръководство и държавата контролира много области - от политиката до всекидневния живот“, заяви Ищван Хегедуш. Унгарският премиер е добре познат с главната си роля в авангарда на неоконсервативната вълна в Европа. И действително, в рамките на управлението си през последното десетилетие Орбан подчини държавния апарат на идеологическите си разбирания.

„Това също така е пазар ... извинявам се, правителство, което е много дружелюбно към пазарите, защото партията и приятелите й правят пари на тези пазари. Така че, от една страна ситуацията има общо с партията-държава през социализма, но от друга е много различна, защото имаме авторитарна неолиберална държава, която е напълно интегрирана в пазарните механизми. 

Протест в Будапеща на 9 декември

Семейните ценности, езикът, етническата дефиниция за нацията, етническата идеология зад унгарския национализъм - всичко това е патерица на елита, който разпределя благата на приятелски принцип. Случаят с директорите на театрите засяга този идеологически контрол върху средната класа. Орбан е декларирал целта си за изграждане на национална средна класа, национална буржоазия. Той иска да замени либералната средна класа. С това е свързан законът за театрите, но също и медийните закони, а съществуват и планове за сходен контрол върху издателствата“, притеснява се Александра Ковалски, чийто работодател, Централноевропейският университет, в крайна сметка беше изгонен от страната в рамките на битката на Орбан с подкрепяните от милиардера Джордж Сорос институции.

В миналото Ищван Хегедуш е депутат от управляващата партия ФИДЕС, възникнала като либерално студентско движение по време на социалистическия режим. Така става и пряк свидетел на една историческа за Унгария трансформация:

„Тази история започва в началото на 90-те и е дълъг разказ за това как Орбан се пренасочи от либерални към десни позиции, а впоследствие към популизма и авторитаризма. Бих казал, че той не беше изцяло движен от желанието за пари и власт. Промяната беше и идеологическа. Беше комбинация от прагматизъм и идеологическата мисия, която има в главата си.

Когато нападаше Централноевропейския университет това не се случи заради пари, а заради искрената му омраза към либералните елити. В други случаи Орбан може да е много по-гъвкав и прагматичен. При всеки различен случай поведението му се диктува повече от прагматизъм или идеология, но за него и привържениците му е много ясно кой е врагът и това е най-важното в съвременния популизъм и авторитаризъм - врагът е либералният ред. И това не е въпрос на прагматизъм или приспособяване към ситуацията с меркантилна цел. Искат нещо различно, макар че не знаем какво точно“.

Идеологическата битка на културното поле може би тепърва ще се развива, а според повечето анализатори въпреки откритата авторитарност на Орбан е нелепо да говорим за диктатура в рамките на Европейския съюз. През октомври ФИДЕС понесе и сериозно изборно поражение, като Будапеща и други градове си избраха опозиционни кметове. Това обаче ускори и други законодателни промени, приети във вторник. Те ограничават правата на коалиране в рамките на парламента, а според критиците увеличават контрола върху съдилищата и местната власт. На парламентарния председател се дават права за по-строги наказания за нарушаване на реда в залата. Критиците свързват този ход с различните форми на по-шумен протест, използвани от опозиционни представители в рамките на парламента.

„Властта вече губи харизмата на лидера си, на която първоначално разчиташе. Това е закон в политическата власт - след няколко години харизмата ерозира и властта трябва да бъде поддържана с по-репресивни средства. Победата на опозицията в Будапеща със сигурност беше изненадваща и беше удар върху властта на Орбан в страната“, смята Алекс Ковалски, а според Ищван Хегедуш:

„Някои опозиционни политици и партии използваха методи, които са много популярни сред хората. Затова правителството реши да ореже правата им. За тях е много просто - ограничават пространството за опозицията, в което тя може да изрази несъгласието си с правителството“. 

В хода на времето начинът, по който може би подпийналият Жан-Клод Юнкер поздрави Орбан през 2015 година с думите „Ето го диктатора!“, сигурно ще ни се струва все по-малко хумористичен.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна