Казват, че по време на любовна среща времето спира. Може би затова сър Дейвид Соломон (британски банкер, един от първите двама евреи, избрани в парламента на Обединеното кралство) и проф. Ада Меир неговата дама на сърцето, обичат да се усамотяват в залата на неговата колекция от старинни часовници, на стойност няколко стотин милиона долара. След смъртта на Дейвид Соломон неговата дъщеря решава да създаде в Йерусалим частен музей на ислямското изкуство, в чиято основа е колекцията на баща ѝ.
Четири години след създаването на музея, една сутрин пазачите откриват, че сейфът, в който са се пазели часовниците, е полупразен. Щателно са избрани най-ценните и скъпи часовници и по невероятен начин са били изнесени въпреки охраната. И до ден днешен не е ясно как точно е извършена кражбата. За мистерията разказва Имбал Перел:
"Когато откриват вратата на сейфа за часовници широко отворена и виждат, че са откраднати само най-ценните експонати, разбират че кражбата е извършена съвършено и по поръчка на познавач. Най-скъпите от откраднатите предмети са дело на легендарния френски часовникар Авраам-Луис Берга. Той е бил нещо като Фаберже на тези точни и самонавиващи се часовници. Най-известният от откраднатите часовници е джобният часовник на Мария Антоанета, който от преместване или носене в джоба се самонавива. Други два много скъпи негови часовника са „близнаци“ - единият е бил за каретата, а другият - джобен. Препоръчително е поне веднъж на ден да се приближават един до друг. Тогава те се координират помежду си и са необикновено точни. Много красив е и прозрачен настолен часовник, който показва едно и също време, погледнат от двете си страни, без да има втори циферблат. За съжаление не само израелската полиция, но и Интерпол не са успели да открият похитителя".
Часовниците са върнати няколко десетилетия по-късно. Безутешна вдовица на автора на кражбата, след като се уверила, че часовниците са толкова скъпи и известни, че никой антиквар или колекционер, не би дръзнал да ги купи, за да не бъде набеден за поръчител на кражбата, чрез адвокатката си поискала сравнително скромна сума, за да върне половината от изчезналите часовници.
Малко след получаването на 40-те часовника, скрити в Америка, станало ясно, че още около 30 са в сейф в Холандия. С помощта на майката на крадеца, успяват да ги открият и предадат на музея. Тогава се разбрало, че крадецът не е действал сам. Алармата в стаята със сейфа е била изключена от няколко дни. Камионетка паркира плътно до оградата на музея. С нея са били изнесени часовниците. Открили част от часовниците в сейфове Франция и Швейцария на още един от участвалите в кражбата. Той също вече не е между живите. Липсват 13 часовника. Единият е много скъп.
И все пак часовниците в наше време все повече стават антикварни ценности. Но щом ръчния часовник става история, защо политици, бизнесмени, хора на изкуството си купуват и носят скъпи часовници, коментира Имбал Перел:
"Считат, че е въпрос на статус да имаш скъп часовник. Той показва, че човекът е зает, а времето е пари и всяка негова минута е безценна. Този скъп часовник е намек, да на губят напразно времето на притежателя му, което явно той много цени".
За третата по големина в света сбирка от часовници - нейното загадъчно изчезване и още по-мистериозното ѝ намиране няколко десетки по-късно - разказват от Израел Феня и Искра Декало.
