Здравейте! Аз съм Валери Бобенков.
Първия фотоапарат получих за 12-ия си рожден ден. Беше фотоапарат Кодак Брауни, формат 6/4 ролфилм, бакелитен с визьор и едно копче за спусъка само. Първоначално бях разочарован от подаръка, но започнах да снимам баща, майка, сестра и приятели. Така се почна. Апарата го имам и до днес, а са минали 62 години.
Сега снимам с модерните цифрови апарати. Сменях общо взето често, докато намеря модела, който ме удовлетворява. Сега вече не сменям. Основно гледам да намеря модел, който да снимам. Обичам портретните снимки.
Снимам и пътешествия. Търся ракурс, светлина интересен момент. Не винаги се получава, но понякога става.
Имам и малки по размер апарати, които винаги са с мен и снимам улица, поглед, случка, нещата от живота.
Не се притеснявам да заговоря някого на улицата с предложение за снимка.
Обичам да снимам и джаз фестивала в Банско.
На моите 74 години фотографията е чудесно занимание и за предпочитане пред кафенета и градинки за бистрене на политиката с набори.
