Археологическият комплекс при Дуранкулак е разкрит през 70-те години на миналия век, но продължава да удивява специалистите при техните проучвания. Древните обитатели на Дуранкулак са практикували не само речен, но и морски риболов, включително и лов на китове, разказа за БТА археологът от Регионалния исторически музей във Варна Владимир Славчев.
Освен това населението се е занимавало със скотовъдство и земеделие, включително събиране и обработка на семена от маслодайни растения.
Археологическият комплекс при Дуранкулак е неразривно свързан с името на член-кореспондент, проф. д-р на историческите науки Хенриета Тодорова. Тя е започнала разкопките на това място, но не успява да ги довърши, тъй като е починала.
Последният сезон, през който работи край Дуранкулак, е през 2004 година. Разкопките са подновени 10 години по-късно с финансиране от министерството на културата под научното ръководство на сина й Иван Вайсов.
Комплексът край Дуранкулак възниква на брега на едноименното езеро като селище в началото на късния неолит /5300 - 4500 г. пр. н. е./, разказа Славчев.
По думите му в началото на ранния халколит обитателите се преместват на днешния голям остров, който обаче тогава все още не е бил такъв.
На това място селището съществува през цялата каменно-медна епоха. През ранната бронзова епоха също има обитатели, както и през късната бронзова епоха.
