„Мария Стюарт”, опера в две действия от Гаетано Доницети (съдържание)
публикувано на 08.05.20 в 11:28
Действащи лица: • Мария Стюарт, кралица на Шотландия – сопрано • Елизабет, кралица на Англия – сопрано • Робърт Дъдли, граф Лестър – тенор • Анна Кенеди, придворна дама на Мария Стюарт – мецосопрано • Лорд Уилям Сесил, канцлер – баритон • Джордж Талбът, граф Шрусбъри – бас • Харолд – тенор
Действието се развива в Лондон и замъка Фотрингей през 1587 година
Първо действие В двореца Уестминстър придворни очакват завръщането на кралица Елизабет от пътуване в чест на френските пратеници на херцог Анжуй, за когото тя ще се омъжва. Кралицата все още е несигурна – ще се омъжи за Анжуй, ако британските интереси го изискват, но тръпне по друга любов – Робърт Лестър. Граф Талбот използва веселото настроение на Елизабет и я моли да прояви милост към затворената в замъка Фотрингей кралица на Шотландия – Мария Стюарт. В същото време Сесил я убеждава да изпрати Мария на ешафода. По въпроса за Мария Стюарт Елизабет е раздвоена, но дълбоко в себе си е готова да ѝ отмъсти, само ако разбере, че и двете са влюбени в един и същи мъж – Лестър. Влиза граф Робърт Лестър. Елизабет, за да изпита чувствата му към нея, подава пръстен, който той трябва да предаде на френския пратеник и да му каже, че тя приема ръката на френския престолонаследник Анжуй, като все пак си запазва правото да промени своето решение. Робърт остава равнодушен към поръчението на кралицата, което много я огорчава. Докато тя и придворните излизат, Лестър, който по време на забавата е забелязал, че Талбот иска да говори с него, му прави знак да остане. Граф Талбот му доверява, че е бил в замъка Фотрингей и е видял Мария Стюарт, която му изпраща личен подарък: свой портрет и писмо. Вдъхновен от това, Лестър се заклева да я освободи, дори ако трябва да умре. Талбот му напомня за съдбата на Бабингтън, екзекутиран поради същите амбиции. Граф Талбот излиза. Лестър също си тръгва, но среща кралицата. Тя забелязва вълнението му и дава израз на своето подозрение относно неговата и на Талбот вярност към нея, поради тяхната симпатия към Мария Стюарт. Елизабет вижда писмото в ръцете на Лестър и иска да ѝ го даде, срещу което той първоначално се опълчва. В писмото Мария му съобщава, че е жива и желае да се срещне с кралицата. Елизабет разпитва внимателно Лестър за Мария Стюарт и за отношението му към нея. Лестър отрича любовта си към нея, но все пак въодушевено описва нейната красота и очарование. Това увеличава подозрението на кралицата към тази, която иска да отнеме нейната корона и мъжа, когото обича. Злобата ѝ се засилва още повече от молбата на Лестър за милост към Мария. Все пак Елизабет се съгласява да се срещне с нея в замъка Фотрингей.
В двора на замъка Фотрингей. Мария, придружена от придворната си дама Анна Кенеди, се разхожда из парка, радва се на прелестните цветя, на полъха на вятъра. Красотата на провинцията ѝ напомня за щастливите дни на нейната младост във Франция. Дочуват се звуци на рог и далечни гласове. Мария разбира, че кралицата ловува в горите на замъка. Обзема я страх при мисълта за срещата с нея и е готова да избяга. Отпраща Анна, но в това време се появява граф Лестър. Мария е радостна, че го вижда, и споделя, че е обезпокоена от предстоящата среща с кралицата. Графът я успокоява. Той се надява да я освободи, но я съветва да се покори на Елизабет. Мария е благодарна за неговото себеотдаване в момент, когато всички са я изоставили, но го моли да не рискува заради нея. Тя си тръгва, а Лестър отива да посрещне кралицата. Елизабет и ловджийската свита влизат. Лестър отново моли за милост, а Сесил – за наказание. В секстет всички герои изразяват своите чувства на надежда и страх. Мария коленичи пред кралицата, назовавайки я своя сестра, и я моли да бъде по-малко жестока, но Елизабет отговаря надуто. Тя нарича Мария престъпница, невярна съпруга, виновна в измама и предателство. Лестър се опитва да утеши кралицата, но кралицата се обръща с презрение и към него. Мария не издържа повече, изпада в истерия и обсипва Елизабет с жестоки думи, наричайки я окаяно същество, незаконородено дете на Анна Болейн – проститутка, която срами английската корона. Възмутена, кралицата повиква стражата да арестува Мария и гневно се обръща към нея с думите: „Върви си, луда жено. Приготви се за своята смърт”. Мария се радва, че все пак нейните думи са засегнали Елизабет. В същото време Талбот, Лестър и Анна са потресени от невъздържаността на Мария, а Сесил тържествува.
Второ действие Зала в двореца Уестминстър. Кралицата е седнала зад бюрото и държи заповедта за екзекуцията на Мария. Остава само да я подпише. Сесил я подтиква към това, но Елизабет все още се колебае, въпреки че не може да забрави обидите на подсъдимата. Влизането на Лестър я довежда до крайното решение – тя подписва присъдата и тържествуваща му се присмива с думите: „Сега се чувствам сигурна за трона си и повече няма да бавя своята сватба с херцог Анжуй”. Лестър я обвинява, че осъжда невинна жена, и отново моли за милост към Мария. Подкрепяна от Сесил, кралицата отхвърля неговата молба и му заповядва да присъства на екзекуцията.
В замъка Фотрингей Мария Стюарт си спомня гнева на Елизабет и се страхува за съдбата на Лестър. Влизат Сесил и Талбот. Те носят смъртната присъда. След като отпраща Сесил, граф Талбот ѝ казва, че е дошъл при нея като свещеник и тя може да се изповяда. Взимайки причастие от него осъдената коленичи, за да му направи признание. Мария доверява своя единствен грях – тя е подала ръка на убиеца на мъжа си, като му е подарила сърцето си. Талбот ѝ обещава да се моли за нейното опрощение.
Приятелите на Мария Стюарт са се събрали в стаята близо до мястото на екзекуцията. Те са ужасени от гилотината, но Анна ги моли да не увеличават мъката на Мария, която влиза облечена в черна рокля с бяло наметало и корона на главата. Осъдената дава на Анна носна кърпа и подканва всички да се молят за божията помощ. Те я уверяват в небесно опрощение, когато се чува гърмеж и вратата на стаята за екзекуция се отваря. Сесил и стражи влизат, за да съобщят на Мария Стюарт, че Елизабет е готова да изпълни последната ѝ молба. Мария пожелава Анна да я придружи до ешафода и моли Сесил да предаде на кралицата писмо, в което е отбелязано, че ѝ прощава, а също, че ѝ пожелава дълъг и щастлив живот, неразяждан от угризения, и че ще се моли за Британия. Чува се втория гърмеж и обръщайки се към всички, осъдената се моли небето да приеме нейната невинна кръв. Сломен от скръб, пристига Лестър и се хвърля в краката ѝ. Мария се прощава с него. Подкрепяна от Талбот и Анна, екскортирана от стражи, тя влиза в блока за екзекуция, а Лестър покрива лицето си с ръце.
Действащи лица: 
