В колективното съзнание понятието археология най-често се свързва с разкопки и търсене на съкровища, обвити в мистерия. А истинските съкровища в очите на археолозите са артефактите, частици от пъзела на историята, разкриващи неразгаданите тайни на предците ни.
Макар и оскъдно финансирани, с всяка изминала година археологическите проекти в България успяват да разгърнат нови любопитни страници от живота през изминалите хилядолетия. С известно закъснение, заради пандемията с Covid 19, проучванията на най-голямата базилика в Родопите от раннохристиянския период (V -VI век) на Перперикон и тази година продължават.
„Ще работим на Перперикон от последната седмица на юни до средата на септември – отбеляза пред БНР проф. Николай Овчаров. – По отношение на другите ни разкопки има промяна. Това, което изследвахме миналата година - Цитаделата край Свищов, една от най-добре запазените български средновековни крепости, ще продължим през октомври. Тези разкопки ми дадоха идеята за написването на историко-археологическата книга "Дракула - българската версия", свързана е със Свищовската крепост.
Малцина знаят, че влашките и молдовските воеводи и по-специално Влад Цепеш (Дракула) са говорили на чист български матерен език чак до 17 век. Това не го казвам, за да се противопоставям на съседите ни, а защото ние българите трябва да знаем истината. Много е важно археологът да бъде и добър историк, за да обясни качествено това, което открива между земните пластове, съхранили историческото минало. Чисто археологическите методи не са достатъчни.“
На същото мнение е и доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, която се надява и тази година да получи финансиране за проекта край Калиакра, защото разкопките там вървят изключително успешно. Става дума за бившата столица на Добруджанското деспотство (българска държава по Северното Черноморие в края на XIV век):
"През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облекло и т.н. – разказа в интервю за БНР доц. Петрунова. – Преди това намерихме и една уникална нефритена китайска катарама - нетипична за българските земи. А миналата година, един от гробовете в некропола, който проучвахме, се оказа особено богат. В него беше погребан млад мъж с много хубави дарове. Сред тях беше и златен пръстен с по-добра изработка от тази на пръстена на цар Калоян, с надпис "Георги Големия" и монограм на Палеолозите.
Разкритието породи много въпроси около произхода на този мъж, който вероятно е свързан с Добруджанския деспот Добротица. За да достигнем до историческите факти работим с много други изследователи, които разчитат надписите, правят анализ на предметите, тъканите, костите. Всъщност именно одеждите, с които е погребан „Георги Големия“, говорят, че той е бил много важна личност, най-малкото богат аристократ."
И тук идва най-трудният момент - подреждането на артефактите в достоверна картина, която правдиво да обрисува отминалата слава на едно от последните средновековни български царства.
Редактор: Дарина Григорова / по интервюта на програма „Христо Ботев“ на БНР/
Снимки: Здравка Маслянкова и БГНЕС
