След месеци на изолация, отменени концерти и активно онлайн музициране, на 28 юни Софийската филхармония отново ни кани в своя дом – столичната зала „България“. За пръв път в своята история престижният оркестър е подготвил летен сезон – пъстра поредица от симфонични и камерни концерти, които ще се проведат в условия, съобразени с изискванията на Здравното министерство за защита от Covid-19. Оркестърът ще бъде в намален състав, а местата в залата – заемани по предварителна схема, осигуряваща необходимата дистанция. Камерните изяви са под наслов „Романтично лято“ и са на открито − в Атриума на Квадрат 500 (една от сградите на Националната галерия).
В „Романтично лято“ участват камерни формации към Филхармонията – струнните квартети „Филхармоника“ (на 3 юли), „София“, „Фрош“ , „Кварто “, а също − Филхармоничния духов квинтет, вокален ансамбъл „Белла воче“, най-новият състав „Флаутисимо“, „Класик арт“.
Музикантите очакват успех на летния сезон и се надяват той да постави начало на нова традиция. Колкото до официалния сезон – той започва на 4 септември с концерт на Диана Дамрау, една от най-известните певици на нашето време. Големият български диригент Павел Балев е водил тригодишни преговори за осъществяване на този гастрол. Оперната прима се е съгласила да изнесе и втори концерт (на 6.09) за меломаните, които няма да могат да присъстват на първия поради извънредните мерки.
Независимо от ентусиазма и вълнението, с които представя новата програма, г-н Тодоров припомня, че карантината и спирането на културния живот, е първото подобно събитие в световен мащаб. Дори по време на световните войни са се провеждали концерти, театрални представления…
„Имаше двоен ефект. От една страна, депресията от огромното количество пропаднали концерти на Филхармонията, както и мои лични ангажименти за поредица концерти и спектакли в Италия, Германия, Австрия, Мексико, Бразилия, САЩ. От друга, получихме неочакван подарък – време със семействата си. Бях много щастлив, независимо от тежките обстоятелства. Сега тръгваме леко и бавно като пътнически влак, връщайки творческата си активност. Дано успеем да не забързаме много оборотите и да запазим времето с близките си. Тоталното спиране беше силен удар и върху представата, че каквото и да се случи, нашата активност ще я има. Някои дори задаваха въпроса наложително ли е съществуването ни. Нека не забравяме, че в момента на изолация хората бяха спасени от онлайн концертите, които слушаха, филмите, които гледаха, книгите, които четяха. Изкуството трябваше „да спре“ и в същото време беше много по-нужно на хората. Тази криза ни показа, че светът трудно ще може да продължи без нас, хората на изкуството, освен ако не увеличи драстично ролята на психиатрите.
Снимки: Софийска филхармония