В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример.
Така или иначе, факт е, че Петър Делян, синът на Гавраил-Радомир (поне според някои исторически източници, други твърдят иначе – че бил от неблагороден произход), е предаден и ослепен от Алусиан, сина на Иван-Владислав, също както неговият баща предава и убива Гавраил-Радомир.
Това е най-голямото българско въстание срещу ромейската власт, избухнало през 1040 година след замяната на натуралния данък с паричен. Първоначално въстаниците имат успехи, характерен е примерът с отмахването на двувластието – друг бунтовен предводител, Тихомир, е убит с камъни, след като Петър Делян убеждава неговите последователи да тръгнат с войските му. Въстанието е слабо осветено в историята, знае се, че Алусиан ослепява Делян, а през 1041 г. той бива разбит от викингски наемници на византийска служба, начело на които е бъдещият норвежки крал Харалд III.
Когато обаче историята не успява да бъде достатъчно убедителна и достоверна, но в помощ идва литературата. Докторът на историческите науки Бойко Беленски след дълги проучвания и ровене в източници създава историческия роман „Поличба“, където описва въстанието на Петър Делян. Макар и с жанр роман, трябва да се отбележи, че неговото писание е правдиво, използва особения български език на онова време, с архаични и диалектни думи – изобщо положен е труд, достоен за похвала.
Тъкмо тази е причината Бойко Беленски да е гост в „Премълчаната история“, където заедно с Благовеста Кенарова – литературен критик и историк, двамата представят фигурата на Петър Делян и в огледалото на историята, и в светлината на литературата. В разговора се включи и журналистът Величко Конакчиев.
