220 милиона тона рискови за здравето химикали са били употребени в Европа за година, сочат последните данни на Евростат, отразени в доклада за устойчивото развитие на региона - май, 2020.
През 2018 година продажбите на химикали в Европа са достигнали стойност от 565 милиарда евро. Въпреки че от 2004 се отчита известен спад в консумацията, от 2013 до 2018 година потреблението отново нараства с 1,9 %.
Според данните на Евростат, на всеки гражданин на Европейския съюз се падат по 494 кг рискови за здравето химикали на година, което се равнява на 1.35 кг ежедневно, 365 дни в годината.
Броят на химикалите, които се ползват, не е съвсем ясен. Според доклад на Европейската агенция по химикали списъкът наброява 147 500 вещества. Към тях спадат и такива, които не са задължителни за регистрация (към REACH), тъй като се считат за безопасни спрямо изискванията за класификация и опаковане по регламента на CLP (ClassificationLabeling & Packaging).
Изследвания показват, че прекарваме 80-90 % от времето си в затворени пространства. Националният институт за обществено здраве в Холандия насочва вниманието върху факта, че замърсяването на въздуха не спира пред входната ни врата.
За мнозина може да е изненада, че въздухът в град със средна интензивност на движение, може да е по-чист от този, който дишаме в офиса или вкъщи.
Навсякъде около нас сме изложени на всевъзможни синтетични вещества и аромати. Амоняк, хлор, фталати, сода каустик и редица други, използвани редовно дори само в почистващите препарати, носят рискове като дразнене за очите, кожата, органите, участващи в дихателната система.
Натрупването на токсичните вещества, които идват от ароматизаторите, матраците, техниката, боите или лаковете, добавките за огнеустойчивост, радонът (идващ от почвите и строителните материали), формалдехидът в шпертплата, козметиката, дори влагата и плесените носят трайни вреди за здравето.
Дългосрочното излагане на химикали се счита като причина и за ракови заболявания, ендокринни и хормонални дисбаланси, астма, усложнения при бременност и редица други.
И докато има продукти и елементи от бита, от които трудно можем да се откажем, има и такива, които можем да ограничим, заместим или избягваме.
Обикновен оцет или сапунен препарат, лимонов сок, разтворен в топла вода, както и редовното миене на ръцете, могат да запазят здравето ни и околната среда, и то без да влияят на баланса и да доведат до резистентност на определени микроорганизми.
Д-р Малте Хоцел, изследовател в областта на ароматерапията, цитира етеричното масло от чаено дърво като ефективно средство за борба с микроорганизмите.
В Япония все по-често се прибягва до подобен подход и дори директно вграждане на ароматни системи в новите сгради. Масла като лавандула или розмарин се използват в зоните за клиенти, за да се намали бактериалното замърсяване.
В момента са в процес множество научни изследвания на етерични масла, които притежават доказани антивирусни и антибактериални свойства, в търсене на отговор и от природата за превенция срещу Covid-19 и овладяване разпространението на вируса.
