Това, че по-младите хора знаят малко (или нищо) за 10 ноември 1989 г. и времето преди тази дата, може би е здравословно за тях. Те живеят свободно и не се интересуват толкова от политика. Имат възможност да пътуват и да учат по света. Да живеят така, както родителите им не са можели. Преди 31 години хората не можеха да пътуват и да говорят свободно. Системата ги е принуждавала да бъдат лъжци и лицемери.
В това е убеден журналистът Даниел Ненчев. Той е автор на книгата "Идеи без граници“, издадена по повод 30-годишнината от демократичните промени в България.
По думите му проблемите и травмите от миналото могат и да се повторят, ако не ги познаваме, ако нямаме памет за тях. Той цитира Георги Господинов, който в последната си книга „Времеубежище“ казва: „Колко по-малко памет, толкова повече – минало“.
Ненчев посочи като добър пример образователната система в скандинавските страни, където се учат не просто дати, а феномени – например тоталитаризъм, и историческия контекст за появата и проявлението му.
Според младия Даниел Ненчев доброто образование и здравеопазване по онова време е само мит. А разочарованието у по-възрастните той обясни с хората, които са се възползвали от идеализма им.
Чуйте разговора с журналиста, както и анкетите с млади и възрастни софиянци.