„Има смели фоторепортери, има и стари фоторепортери, но няма смели и стари фоторепортери“ - тази сентенция обича често да повтаря Олег Попов.
Олег Попов е едно от най-големите имена в българската фотожурналистика. За Ройтерс е отразявал почти всички големи военни конфликти от 1990 г. до 2011 г.
Отразявал е 5 световни и 5 европейски първенства по футбол, включително емблематичното в САЩ през 1994, 4 олимпийски игри. Бил е шеф-фотограф на операцията в Ирак в период от две години след войната, шеф-фотограф на агенция Ройтерс за Израел и Палестинските територии 2004-2008, шеф-фотограф Балкани - 2008-2011 г.
„Мисля, че съм късметлия, че първите няколко години, когато наистина нямах опит, успях да оцелея - правех много глупости, но трябва да имаш късмет“, смята той.
Какво разбира под „глупост“? Според него младите фоторепортери преминават границата заради голямата си амбиция.
С натрупания опит се научаваш как да се държиш в дадена ситуация и кога да отстъпиш или просто да не продължиш.
Казано най-ясно: „Когато си по-опитен, винаги преценяваш, че е по-добре да си жив, отколкото да направиш великолепна снимка“.
Не е лесно да се концентрираш над работата си, особено когато пред теб убиват човек.
Олег Попов смята, че фотографът трябва да прецени според ситуацията дали да се намеси. „Имало е случаи, в които съм продължавал да снимам. Имало е случаи, в които съм оставял апарата и съм помагал на човека пред мен. Зависи от това дали има кой да му помогне - ако има, аз съм последният човек, който трябва да помага. Ако няма кой да му помогне, съм задължен да сваля апарата и да му помогна".
