Днес гост в рубриката ни е фоторепортерът Веселин Боришев със своята нова книга ''О, спомняте ли си, госпожо''. Представяме ви го със снимки от книгата и с част от увода, дело на Емил Тонев.
"Добри дни чекат България. Ке дойдот со Спасителя на нацията. Он веке се е родил. Ке я биде България! Така била кажала баба Ванга. Некъде в началото на 90-те. ”Била“, защото ние не сме я чули с ушите си. Кажала го била пред приближени стринки, тетки и други спомнящи си госпожи.
А те и световната клюкарска мрежа разнасят пророчеството във всичките не знам си колко посоки. Добре, приемаме го на доверие. По-важното е, че тези думи отприщват мощно чакане, озъртане, дебнене и гадаене: кой е той, Спасителят? Как изглежда? Кога ще дойде? Има ли брада? Или мустаци?
Висок ли е? Красив ли е? За колко време ще ни оправи? Днес, трийсетина години по-късно, е пределно ясно - ТОЙ още не е дошъл. Още го няма. Но пък баба Ванга срокове не е поставяла, така че...
По онова време някой си Боришев - млад тукашен македонец, неотдавна завършил Софийската художествена гимназия, се лута между родния Благоевград и столицата. Работи като хамалин и метранпаж (което е почти същото). Не седи мирен. Слуша предимно пънк.
Опитва се да седи мирен; жени се, развежда се, спира да седи мирен. Живее предимно пънк. Употребява, най-вече течни субстанции. Бръсне си ту брадата, ту главата. Търси житейската си карма. Докато един ден (надвечер), недостатъчно трезв и при недотам изяснени обстоятелства, си купува скъп фотоапарат (аналогов, тогава още няма други).
Купува го кеш с последните си пари (честно спечелени с метранпажиране). На следващата сутрин (към 12 по обед) и след тежки среднощни угризения Боришев изпробва придобивката си. И за негово учудване, се оказва, че апаратът работи. Даже доста добре. Даже идеално работи.
Е, какво може да направи един човек с доста хубав фотоапарат? Вариант 1: да го продаде и да си купи нещо за орална употреба.
Вариант 2: да започне да снима с него. Боришев, никой не знае защо, избира Вариант 2.
По стечение на обстоятелствата първата му истинска професионална фотографска задача се оказва важно събитие - погребението на въпросната баба Ванга през август 1996-а.
Пътуване, блъскане в тълпата, снимки, блъскане, пътуване. Червена стая, вани, проявител, фиксаж - нищо общо със сега. Компютрите са като щайги за корнишони, на тях можеш да пишеш и евентуално да играеш тетрис. Обаче! Новоизлюпеният фоторепортер се справя перфектно, изненадвайки дори себе си. И се започва."
