„Ако говорим за връщане към растеж спрямо нивата на 2019 година, то 2022-ра е най-ранният момент“, посочи той в предаването „Преди всички“.
Свидетели сме на постепенно възстановяване на производството от юли насам. Международните вериги на доставките все още не са се възстановили напълно, отбелязва икономистът. По думите му новият локдаун, прилаган масово в Европа през ноември и декември, няма ефекта на първия.
„Този път наблюдаваме много по-малко свиване на икономическата активност в преработващата промишленост, търговията до голяма степен се движи по очаквания начин“, коментира Николов.
Според него транспортният сектор се очертава като големия губещ от кризата. За възстановяването му ще са необходими няколко години, смята икономистът. По-дългосрочните щети са в авиацията.
Летният сезон е приключил сравнително добре благодарение на българските туристи, за зимния очакванията са по-скоро скептични предвид ограниченията за пътуване и резервите на българите към зимния туризъм.
„Освобождаването на работници през декември със сигурност е по-малко от това, което виждахме през март и през април. Бизнесите в момента са в изчакване.“
Според Адриан Николов мерките на правителството вече се приемат по-добре. „И правителството се научи как да ги ползва, и бизнесът се преориентира към това, че може да ползва някаква форма на спасителна мрежа от страна на държавата.“
Данните на БНБ за финансовото състояние на българите сочат, че пандемията не е разклатила отчетливо финансите на домакинствата – депозитите в банките растат на фона на кризата: с 8.5% за година.
Потребителското поведение се променя, в кризисните месеци то се концентрира върху стоките от първа необходимост, а по-маловажните стоки като дрехи и техника остават на заден план и това е ясна тенденция, коментира Николов.
Страхът за доходите и работните места ще определя потребителското поведение и през настоящата година.
Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.
