Във връзка с честването на 200 години от рождението на Г. С. Раковски до 14 април тази година Община Котел, съвместно с Министерството на Културата (МК), започна мащабна инициатива за преосмисляне на личността на бележития си съгражданин в историята на България.
На 14 април 2021 г. децата от кръжок Творческо обединение „Дарования” към НЧ „Съгласие – Напредък 1870” и Общинска библиотека „Петър Матеев”, представиха изложба от рисунки, посветени на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. Кметът на Община Котел Коста Каранашев даде старта на втория турнир по колоездене „Раковски Гран При“, Възрожденска обиколка Котел-Жеравна-Катунище за всички възрастови групи, който се провежда в дните 13-14 април в Котел. Честванията ще продължат с шествие и празнична програма в Котел.
През следващите месеци се предвижда животът и делото на Раковски да бъдат и екранизирани в документален филм.
Инициативата, която е по проект “200 години от рождението на Георги Стойков Раковски“, има амбициозната цел да изведе на дневен ред живота му, защото за Раковски и неговото велико дело е писано и говорено твърде малко.
В инициативата на Община Котел се включва и програма Христо Ботев на БНР.
От 22 март до 14 април в “Нашият ден“, малко след 8.00, в ефир звучат гласовете на обществени личности, произнасящи думите на Раковски.
Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева.
В периода между 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия.
В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.
Раковски е с несистемно частно високо образование. Освен родния си български език, като поданик на Османската империя, а по късно и на Гърция, владее за употреба в границите на тогавашната държава турски език, както и гръцки в двата му варианта. Овладява говоримо и писмено и няколко европейски езика, сред които сръбски, френски – за непосредствена и за научна цел, английски и др. Служи си с арабски и персийски. Той е ярък представител на течението на романтизма, силно повлиян е от Майнхард и Братя Грим (Gebrüder Grimm),[3] които чрез своите приказки създават национално чувство в германския народ. Под тяхно влияние той създава етнографски въпросник и иска от всички българи да го попълват и да описват своите вярвания, песни, гатанки.
По отношение на борбата за образование, Раковски е човекът, смятан за учител на Васил Априлов, който създава първото взаимно училище в Габрово през 1835 г. По отношение на революцията той е учителят на Васил Левски. След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през 19 век.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от Османско владичество.
