Днес в рубриката ви представяме пътешествието на Надя Такач до далечна Камбоджа
Пътуването - оставя те безмълвен, а после те превръща в разказвач…
Вероятно защото винаги съм се смятала за късметлийка или пък защото съм непоправим оптимист, животът сля пътеките на едно романтично момиче и едно летящо момче и така заедно вървим по пътя на откривателството вече много години. Пътят ни не спира да ни усмихва и да ни води до най-невероятни места по света.
За нас, както и за много други хора, пътуването е върховно удоволствие, съчетаващо трепета от избора на дестинация, очакването на деня за отпътуване, насладата от сливането с мястото за краткото време, в което сме там, и радостта да се завърнем с цял куп нови преживявания и спомени.
Вярвам, че всеки пътешественик по душа има списък с мечтани места, които бленува да посети. Нашият е доста дълъг, така че ни дава възможност да изберем според времето и бюджета си подходяща дестинация.
Имахме само 4 свободни дни и това ограничаваше избора ни до дестинация, която да не е много далеч, да има директни полети и да сбъдне мечтата ни да посетим ново и интересно място. В нашия случай Камбоджа се оказа единственият възможен избор.
Азия е необятен континент с изключително богата история и култура, същевременно млад и динамичен, неспиращ и за миг своето развитие. Всяка част от нея е уникална и различна, а същевременно си приличат толкова много, че пътуващият е склонен да си изгради стереотип на очакване, който най-често го подвежда.
Камбоджа или по-точно казано камбоджанците бяха голямата ни изненада. За цивилизацията на древните кхмери е писано много и всеки може да прочете в детайли за храмовете, културата и историята им. Това, което не можах да прочета преди тръгването ни и което истински ни удиви на място, беше сърдечността на хората, усмивките в очите им, истинското им желание да направят престоя ни приятен и добре организиран, без следа от иначе натрапчивата азиатска сервилност.
Очаквахме, че след злощастните години на управление на Червените кхмери ще срещнем просещи милостиня, бедни и дрипави хора, печелещи от нещастието си. За наша изненада, срещнахме хора, надраснали мъката си, приели следите от подло скритите в земята им противопехотни мини с достойнство и работещи с вещина в центрове за занаяти, като този в Сием Рийп.
Споменах вече за късмета на оптимистката, нали?! Оказа се, че тези четири дни са едни от най-специалните в годината и точно тогава с фестивал на водата се отбелязва промяната в течението на река Тонле Сап, която през дъждовния сезон тече от Меконг към езерото Тонле Сап, а през сухия сезон обръща течението си на обратно. Това е и времето, когато се провеждат тридневни състезания с лодки, за които отбори от цялата страна се подготвят дълго време. Кулминацията е в нощният парад на големи и уникално украсени, осветени лодки по реката и пищна заря.
Навсякъде бяхме посрещнати с усмивка и търпение. Хората с удоволствие позираха за снимки и нито за миг не поискаха финансова награда и не преминаха границата на личното ни пространство. Обслужваха ни с достойнство и търпение, опитвайки се единствено да осигурят спокойствие и комфорт за нас, любопитните чужденци.
За тези няколко дни ненаситно поглъщахме гледките и потъвахме в безвремието на пищните древни храмове, посрещнахме изгрева пред Ангкор Ват, возихме се на рикша, бяхме на лодка за зарята на Водния фестивал, опитахме уникалния за цяла Азия леко горчив вкус на традиционната кхмерска кухня, разбрахме защо черният пипер от Кампот е толкова ценѐн и си обещахме да се върнем пак, за да преживеем още от чудото, наречено Камбоджа.
Дано скоро светът отново се отвори за пътешественици и мечтатели!
