Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В хватката на икономическа и социална криза Ливан върви към фалит

Бейрут - 13 юни 2021 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Все повече класни стаи в Ливан остават празни. И това не се дължи непременно на пандемията. Родители и учители просто не могат да си позволят да стигнат до учебните заведения, пише БГНЕС, като цитира репортаж на „Дойче веле“.

"С всеки изминал ден става все по-трудно да ходим на работа, не можем да се снабдим с бензин", казва Тагрид Таки, учителка в държавно училище в град Рашая в Ливан:

"Не е лесно за мен да вляза в клас и да видя, че учениците ми не са могли да дойдат, защото родителите им нямат пари, за да заредят с гориво или да платят автобуса до училището."

Извън столицата Бейрут обществен транспорт почти няма. Онези, които искат да се придвижат нанякъде, имат само една възможност - да ползват споделени таксита.

Ливан върви към фалит

Дефицитът на горива е само един от симптомите на икономическата криза, обхванала Ливан. Днес близкоизточната страна върви стремглаво към фалит.

Ливанската лира е изгубила 90 процента от стойността си, а в последния си доклад за Ливан Световната банка говори за една от най-големите икономически кризи в най-новата история в световен мащаб.

Covid пандемията и тежките експлозии на пристанището в Бейрут през август 2020 година допълнително влошиха ситуацията. Днес четирима от всеки десет ливанци са безработни, а все повече бизнеси затварят врати. Освен това, от близо година Ливан е без правителство. Номинираният за премиер от октомври насам не успява да сформира кабинет.

Ливан трябва да внася горива, но не разполага със средствата за това. Почти всички резерви са изчерпани, а без горива електроцентралите не могат да работят. Затова и все по-често се стига до прекъсвания на електроснабдяването.

По този начин онлайн образованието по време на пандемията се превърна в истинско предизвикателство. "Всичко е свързано", обобщава Тагрид Таки:

"Това е порочен кръг."

Образованието е в колапс

Училището, в което тя преподава, е добре оборудвано. Но това далеч не важи за всички държавни учебни заведения.

Наред с това все повече ливанци отписват децата си от частните училища и ги прехвърлят в държавни, защото вече не могат да си позволят да плащат таксите, обяснява Дияна Менхем от организацията "Kulluna Irada".

Университетите също са засегнати от кризата. Същевременно все повече студенти се завръщат от чужбина, защото родителите им вече не могат да си позволят разходите за обучение там, казва университетският преподавател Дауд Ибрахим. А тези, които все още могат да си позволят таксите, срещат друг проблем:

"Банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и все още не е ясно дали това ще бъде разрешено в близко бъдеще", казва той.

Наблюдава се и обратният процес - все повече квалифицирани кадри напускат страната, защото не могат да си намерят работа и адекватни доходи.

Барикада от контейнери за боклук по време на генерална стачка в Бейрут, Ливан, 17 юни 2021 г. Стачката беше организирана в знак на протест срещу политическата и икономическа криза в страната на фона на непрекъснатото спиране на тока, високите разходи за живот и ниската покупателна способност, както и неспособността на политическите лидери да сформират правителство.

Бензинът и субсидиите

В много отношения Ливан разчита на вноса. Затова много продукти са субсидирани - сред които брашното, лекарствата и бензинът. Субсидиите струват на правителството шест милиарда долара годишно. Около половината досега се даваха за субсидии за горива, пресмята Дияна Менхем. "Така цената на бензина беше достъпна за хората", обяснява тя.

Сега властите предупреждават, че субсидиите скоро може да отпаднат и призовават гражданите да търсят алтернативни методи за придвижване. Какви точно - не става ясно. Факт е, че пред малкото останали бензиностанции се извиват дълги опашки. Хората чакат с часове, за да заредят.

Много ливанци сега използват автомобилите си само при спешни случаи, за да пестят гориво. Ако субсидиите обаче наистина отпаднат, много малко хора ще могат да си позволят да пълнят резервоарите и все по-малко ученици ще стигат до училищата.

Директорът на училището в Рашая Рабих Ходр се опасява, че много млади ливанци вече не виждат смисъл в завършване на образование. Защото то няма да създаде кариерни възможности. Освен това, казва той, има и друг повод за притеснение:

"Все повече ученици ще започнат да работят, за да могат да издържат семействата си и вероятно някои ще спрат да посещават учебните часове."

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна