Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За промените в правителството, които направи британският премиер Борис Джонсън

Снимка: Уикипедия

Британският премиер Борис Джонсън направи през седмицата промени в правителството си. Той уволни трима министри - на образованието, на правосъдието и на общностите и жилищното настаняване. Някои министри бяха понижени, а други повишени. Във вътрешнополитически план управляващите консерватори са притеснени от задаващата се трудна зима заради здравните и икономическите удари от коронавируса. Във външнополитически план Джонсън се изправя пред все повече предизвикателства, за да изпълни обещанието си да превърне Велика постбрекзит Британия - в Глобална Британия.

 Радикални или козметични са обаче промените в кабинета на торите – отговорите за „Събота 150“ от политическия анализатор на Би Би Си Роб Уотсън:

 От "Даунинг стрийт" обявиха, че с промените в кабинета се цели да се сформира един по-силен и по-обединен екип, който да се справи с трудните времена около пандемията и постпандемичните предизвикателства. По-надежден ли е новият кабинет?

„При всички положения това е радикална реорганизация по-скоро на личности, отколкото на политики. И това отразява желанието на "Даунинг стрийт" да каже: "Знаем какво искаме да направим - знаем, че сме гордо пробрекзит правителство и сме обещали да постигнем така нареченото равенство във Великобритания" - с други думи, да изравнят жизнения стандарт на по-бедните северни части на страната, които гласуваха за Брекзит, с този на по-богатите южни райони, които бяха против.

Мисля, че на "Даунинг стрийт" си дават сметка, че макар и да разполагат с необходимия лозунг, но това не предполага непременно, че той се изпълненява. Според мен тези промени представляват опит да се изпълнят обещанията от предизборната кампания през 2019 година. Не е изключено и правителството вече да се стяга за следващите избори“.

 За изборите и равенството със сигурност ще си поговорим по-подробно малко по-късно, но първо искам да се спрем на някои от жертвите и съответно печелившите от рокадите в правителството, защото това ще ни бъде от полза, за да разбираме британската политика през следващите години. Външният министър Доминик Рааб не беше пощаден. Борис Джонсън го свали от поста, понижи го един вид като го направи министър на правосъдието. Може ли да се каже, че Рааб е пряка жертва на някои от грешките в Афганистан?

„Можем да кажем, че Рааб стана жертва на кризата в Афганистан. Но той е жертва и на нещо друго, което може би е по-важно. Рааб не беше особено популярен в управляващата Консервативна партия. Общо взето тези правителствени промени най-добре се обясняват с това доколко министрите са популярни сред редовите членове на партията и нейните активисти.

Във връзка с Афганистан и външната политика изниква въпросът дали смяната на Доминик Рааб с Лиз Тръс означава, че Великобритания поема радикално различен външнополитически курс. Не бива така да се гледа на тази правителствена рокада. По същество Великобритания си остава каквато си беше досега - с пробрекзит правителство, което изпитва големи трудности да материализира концепцията за Глобална Британия. Така че - няма голяма промяна нито във вътрешната, нито във външната политика.“

 Споменахте Лиз Тръс - едва втората жена външен министър в британската история. Кажете ни нещо повече за нея. Какъв е нейният стил? Какво я прави министъра с най-висок рейтинг в момента? Какво можем да очакваме от нея?

„Интересно е, че в интервю за Би Би Си тя заяви пред мой колега, че не е дипломат и не е дипломатична, което мисля, ще се види странно на някои хора предвид избора й за външен министър. За да разберем какво представлява тя, трябва преди всичко да имаме предвид, че нейният герой и модел за подражание е Маргарет Тачър. А това е доста необичайно предвид левите убеждения и на двамата родители на Тръс.“

Тя се оказа един от най-пламенните последователи на десния капитализъм. Интересно е още, че тя беше за оставане в Европейския съюз по време на референдума през 2016 година, но след това премина в лагера на следващите каузата Брекзит.“

ЕПА/БГНЕС

Майкъл Гоув е другата интересна фигура. Мнозина не го харесват, но той се доказа през годините като ключова фигура в редиците на торите. Сега той получава поста на министър на общностите и жилищното настаняване. Защо това министерство е смятано за много важно тук? Предполагам, че има връзка с лозунга за равенството във Великобритания...

„Нека първо спомена, че Майкъл Гоув e много интересна личност и че той наистина е интересен избор. Гоув се спречка с Джонсън през 2016 година, въпреки че и двамата бяха лидери на кампанията за излизане от Европейския съюз. След това дори заяви, че Борис Джонсън не става за премиер. Но въпреки това сега отново работят заедно.

Защо? Мисля, че това е, защото Джонсън вижда в Майкъл Гоув един от онези министри, които довеждат нещата докрай. Разбира се, има много хора във Великобритания, които смятат, че нещата, които прави Гоув, не са правилни, но Джонсън вижда в него "изпълнителя" - някой който може да продължава да играе ролята си.

А защо е толкова важен въпросът с жилищното настаняване? Консервативната партия се приема много добре от по-възрастните избиратели, които вече са собственици на жилища и са спокойни. Но е много непопуларна сред младите гласоподаватели. Точно затова е идеята за изравняване на стандартите. И дългосрочното бъдеще на това правителство и на Консевративната партия зависи от това как ще се справи с жилищната криза в тази страна - сега е особено трудно за младите хора да си купят жилище.“

Оливър Даудън - досегашният министър на културата, който беше преназначен като съпредседател на Консервативната партия - веднага заяви, че трябва да започне подготовка за следващите избори. Много ми хареса поговорката, която използва за това, цитирам, "Не можем да угоим една свиня точно в деня, в която ще я откараме на пазара". Знаем, че по сценарий следващите парламентарни избори трябва да се проведат до края на 2024 година, но след тези думи на Даудън и циркулиращите слухове може ли вече да приемем официално, че това може да се случи през 2023 година и защо?

„Винаги трябва да сме внимателни, ако смятаме с категоричност да предвиждаме свикване на избори, защото британската политика е бурна и променлива. Все пак може да се направи извод, че е по-вероятно да има по-ранни избори, отколкото да няма. И според мен това ще стане, защото Консервативната партия следи внимателно проучванията на общественото мнение, вижда, че основната опозиционна Лейбъристка партия продължава да е в известен безпорядък и все не успява да се превърне в убедителна алтернатива на управляващата Консервативна партия.

Втората причина, разбира се, е, че следващите няколко години ще бъдат много трудни за Великобритания заради вторичните трусове от Брекзит за икономиката и всички постпандемични предизвикателства. С други думи, за торите май е по-добре да се проведат избори преди икономиката да е закъсала и докато опозицията още изглежда неубедителна.“

Казахте в началото, че това е една промяна на личностна основа, а не на политики. Борис Джонсън ли е главният кукловод?

„Преди всичко, това продължава да е правителство доминирано от Борис Джонсън. И това влиза в контекста на последните 20 години, в които Великобритания се промени от държава, в която управляват кабинети с изявени министерски фигури, взимащи колективни решения - в държава с президентски тип управление. И това повече от всякога е вярно сега при  Борис Джонсън. Да, смените на министри имат значение, но не толкова голямо, колкото преди 20, 30 или 40 години. Защото във Великобритания вече имаме система, при която премиерът е като цар.“


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени