9
Град на 6000 години проучва екип от Националния исторически музей с ръководител Илия Киров. Обектът е от голямо значение за историята ни и се намира в местността „Св. Архангел“ над село Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, Западни Родопи. Изобилието на находки от керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, Античността и Средновековието показва непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм.
През изминалия сезон учените успяха да установят размерите и периода на съществуване на две сгради, както и на църквата на върха на хълма. Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум. Причината са набезите на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на Късната античност. Сред находките има многобройни монети от VI в., както и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъкло – фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово. Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.
Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания, като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети. Две от монетите са с изключително значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр. Важно значение имат и други находки – оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в района, но досега не са откривани в археологически контекст.
През тази година беше разчистен теренът на върха на хълма, където бяха разкрити останките от раннохристиянски храм, върху който впоследствие, през Средновековието, е била изградена друга църква. В притвора е открита бронзова екзагия (контролна тежест за монети), с номинал една номизма. При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от периода преди приемането на християнството, което може да говори за по-ранна храмова постройка под основите на църквата.
На около километър в северна посока от „Св. Архангел“ беше установено и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни съоръжения от различни епохи и мащабите на развитие, показват недвусмислено принадлежността му към града. Голяма част от него обаче е засегната силно от иманярски набези.
Археологическото проучване на обект „Св. Архангел“, над с. Дъбница е организирано и проведено от екип на Националния исторически музей в състав: научен ръководител – Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител – Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. д-р Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ „Св. Климент Охридски“), и студенти, специалност „Археология“, от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Проучването е осъществено чрез проект за целева финансова подкрепа от Министерството на културата и подкрепата на Националния исторически музей.
