Пътят е дълъг и неравен, а последното препятствие е врата, оставена в оградата на българо-турската граница. Така се стига до Вълчановия мост, който свързва двата бряга на река Резовска. За достъп до него е необходимо съдействието на Гранична полиция, а в определени моменти може да се окаже временно невъзможен заради пробив на мигранти или съмнения за такъв.
„Изотопия“ търпеливо изчака един от „временно невъзможните“ моменти и със затаен дъх тръгна по обраслата с растителност пътека до брега на реката. Освен представители на Гранична полиция ни придружава Иван Димитров, екскурзовод в Туристическия център на Малко Търново. Макар че познава мястото много добре и е водил туристи неведнъж, всеки път се наслаждава на красотата и на природата. „На моста са пораснали дървета, има живот“, коментира Иван и тъжно допълва, че мостът е изграден, за да свързва, а не за да разделя хората, както се случва в момента.
„Овчарският“ скок на Вълчан войвода
Вълчановият мост е построен в началото на ХIХ век и е бил дървен. Според сведенията, цитирани от водача ни, Вълчан войвода е платил 2 500 гроша на Райчо, майстор от Малко Търново, за да изгради моста, който е свързвал града с Малък Самоков, днешен Демиркьой. Мостът е бил с дължина 15 метра; широчина два метра, която е осигурявала преминаването на каруците, и височина шест метра. Хората в двете населени места са търгували помежду си, а преминаването на реката преди изграждането на моста било много трудно, особено през зимата и в най-дъждовните периоди, когато водите ѝ са буйни и дълбоки.
Изграждането на моста е струвало 40 000 гроша, които Вълчан войвода плаща с крадени пари от османските власти. Според преданията, разказани от Иван Димитров, Вълчан войвода е участвал в изграждането на моста, облечен като дюлгерин, заради което османските власти изобщо не са предполагали, че е там. „Казал е на майсторите да предадат на турците, че той строи моста. Те приветствали това, защото смятали, че хем ще имат мост, хем ще успеят да хванат Вълчан войвода“, казва екскурзоводът, отново с позоваване на легендите за хайдутина разбойник.
Когато мостът бил готов, се организира освещаване от християнски свещеник и голяма гощавка, на който са поканени и турците. „Имало е богата трапеза, а турците устройват няколко засади в близост, тъй като са очаквали Вълчан войвода и четата му да влязат в престрелка“, допълва Иван и продължава с легендата: „Вълчан обаче изчаква турците хубаво да си хапнат, да си пийнат и да се развеселят. Станал от масата, взел една дълга гега и прескочил реката като при овчарски скок. Като видели скока, който направил, турците си помислили, че им показва бабаитлъка си и казали: „Машаллах, машаллах!“. Зарадвали му се!“. Според преданието след това Вълчан войвода им показал, че е той и се укрил в гората.
Десет каруци злато
С набезите си хайдутинът ограбвал керваните, с които се пренасяли събраните от българското население данъци, и използвал парите за изграждането на къщи и кладенци, както и за учението на много младежи, гласят легенди, заради които често е определян като българския Робин Худ.
Ако се доверим на една от най-разпространените, Вълчан войвода е натрупал огромно богатство. До ден днешен иманярите го търсят и то не само в Странджа, откъдето е родом хайдутинът, но и в Родопите и Стара планина, докъдето се е простирала дейността му. Съкровището не е намерено, а и не липсват истории за изчезването или открадването му. Мнозина обаче биха се съгласили, че несметните богатства в злато и сребро не са най-голямата ценност на Вълчан войвода, а поривът му към свобода.
Иван Димитров ни разказва легенда, според която хайдутинът е искал да откупи свободата на България от Османската империя: „Има сведения, че даже е платил пет каруци злато на руския княз тогава. На турците също е платил пет каруци със злато“.
Според друго предание Вълчан войвода е дал пари на Христо и Евлоги Георгиеви, за да построят Софийския университет. „Разбира се, нито една от тези истории не е потвърдена“, предупреждава Иван Димитров.
Вълчан войвода – разбойникът с разбито сърце
Счита се, че Вълчан войвода е родом от странджанско село, а преди да се захване с хайдутлук е бил овчар. И за това исторически доказателства няма. Дори има спорове какво е истинското му име и дали не става дума за няколко личности, които народните предания са обединили в един образ.
Сред най-често разказваните легенди е, че Вълчан бил влюбен в Рада, но местен турчин управник я откраднал и го предупредил повече да не я търси. „Вълчан обаче събрал приятели и освободил своята любима. При престрелката тя умира, а той се укрива в Гърция“, разказва Иван.
Съдбата на Вълчановия мост
В наши дни от дървеното съоръжение са останали само основите. Не е известно кога оригиналният Вълчанов мост е рухнал, но в началото на ХХ век е изграден нов мост близо до стария. Той е по проект на италиански специалисти и е бил с три свода, но сега река Резовска тече под изоставения единствен свод. Другите два са взривени около 50-а година на миналия век. Официалната причина е паднал гръм, тъй като по-рано двата свода са били минирани от българска страна. Кога е станало минирането не е ясно, но повечето теории го обвързват с решение във военно време в опит да се предотврати преминаването по моста.
Иван Димитров споделя, че преди години е имало проект за възстановяването на единствения останал свод, но идеята не е осъществена. Надеждата му е, че ще бъде възродена по програмите за трансгранично сътрудничество и мостът отново ще се превърне в символ на обединението.
Историята на Вълчановия мост чуйте в звуковия файл.
Снимки: Лора Търколева
