Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пробив в трансплантациите: Свързаха свински бъбрек към тялото на човек

По време на двудневния експеримент не била забелязана имунна реакция по отхвърляне на органа.
Снимка: Ройтерс

Американски медици успяха временно да свържат свински бъбрек към тялото на човек, което се смята за пробив в трансплантациите и бе наречено „потенциално чудо“ от хирурга, извършил операцията, предаде АФП.

Ако подобна трансплантация се окаже успешна при евентуални клинични изпитания, тази терапия би решила важен проблем с недостига на бъбреци от човешки донори.

В интервенцията на 25 септември е използван орган на генетично модифицирано животно донор. Той бил свързан към пациентка в мозъчна смърт на изкуствено дишане, чието семейство дало съгласие за двудневния експеримент в името на научния напредък.

По време на теста не била забелязана реакция на отхвърляне от имунната система.

„Той (органът) свърши това, което се очакваше – отстраняване на ненужни съединения и формиране на урина“, каза пред АФП Робърт Монтгомъри – директор на института по трансплантации към Нюйоркския университет.

Особено важно е, че присаденият бъбрек успял да намали нивото на молекулния креатинин, което е ключов показател за функционирането на такъв орган.

Операцията, извършена от Монтгомъри и няколко негови колеги, продължила около два часа.

Лекарите свързали бъбрека към кръвоносни съдове в горната част на крак на пациента, за да могат да го наблюдават и да вземат проби чрез биопсия.

Пациентката искала да бъде донор на органи и семейството първоначално било разочаровано, когато им казали, че органите не са подходящи за трансплантация. Но „почувствали облекчение, след като разбрали, че има друга възможност за донорство“, каза д-р Монтгомъри.

След 54-часовия експеримент спрели изкуственото дишане на пациентката и тя починала.

Свинята донор била от стадо, преминало през процедура на генетична редакция, за да бъде изключен ген, произвеждащ определена захар, която иначе би предизвикала силна имунна реакция и отхвърляне на органа.

„Все още е под въпрос какво би станало три седмици, три месеца или три години след процедурата на свързване", каза Монтгомъри.

„Единственият начин реално да отговорим на въпроса е да тестваме това с жив човек. Но смятам, че е направена важна междинна стъпка, която поне първоначално ни казва, че нещата вървят добре.“

Той планира да публикува резултатите от експеримента в научно списание следващия месец, като предположи, че клинични изпитания могат да бъдат проведени в рамките на една или две години.

Новината бе посрещната предпазливо от външни експерти, които искат първо да се запознаят с научната публикация, преди да правят заключения.

„Новината е значимо научно постижение в ксенотрансплантацията. Ако се потвърди, ще е голяма стъпка напред в трансплантацията на органи, които могат да решат проблема с недостига на органи от донори“, заяви Хайнек Мерджентал, хирург в Университета на Бирмингам във Великобритания.

По-рано този месец за Европейския ден на органното донорство и трансплантацията бе съобщено, че у нас 1016 български граждани живеят с надеждата да получат орган, който да им позволи да водят нормален живот, чакащите за присаждане на бъбрек са най-много –899 души.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени