Европейската икономика нарасна през третото тримесечие малко по-силно от очакваното в резултат на отскок на бизнес активност след премахване на значителна част от противоепидемичните мерки и локдауни, показват предварителни данни на Евростат.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се повиши през периода юли - септември с 2,2% спрямо второто тримесечие, когато нарасна с 2,1%, докато осредните очаквания на финансовите пазари бяха за по-умерен растеж от 2 на сто.
Спрямо година по-рано обаче растежът на БВП на еврозоната се забави до 3,9% от подем с 14,2% през второто тримесечие и свиване с 1,2 в началото на годината.
В рамките на целия Европейския съюз БВП нарасна през третото тримесечие с 2,1% спрямо предходните три месеца (когато се повиши с 2,0%) и с 3,7% спрямо същия период на 2020 г. след подем с 13,7% през второто тримесечие на настоящата година.
Това е най-добрият икономически растеж на тримесечна база в еврозоната и целия Европейския съюз от година насам, като икономическата продукция е на път да достигне нивата от преди коронавирусната пандемия до края на годината.
Сред страните, представили първоначалните си икономически оценки, най-солиден растеж през третото тримесечие спрямо периода април - юни отбеляза Австрия (повишение на БВП с 3,3%), следвана от Франция (3,0%) и Португалия (2,9%), докато нулев растеж отбеляза Литва, следвана от Латвия (повишение на БВП с 0,3%).
Графика на тримесечния БВП спрямо предходното тримесечие
Европейската икономическа експанзия се ускори през третото тримесечие, тъй когато потребителите започнаха да се завръщат в магазините и обществените места, но голям част от бизнес не успя да се справят с нарасналото търсене, което обаче оказа допълнителен натиск върху цените, които и без това се повишават заради растящи цени ни на суровините.
Според предварителни данни на Евростат, инфлацията в еврозоната през октомври се ускори до 4,1% на годишна база спрямо 3,4% през септември. Това е най-високата годишна инфлация сред 19-членки, споделящи еврото, от юли 2008 г. и тя продължава да нараства все по-далеч над целевото ниво на Европейската централна банка от около 2 на сто.
Спрямо септември индексът на потребителските цени се повиши през октомври с 0,8 на сто.
Увеличението на инфлацията през октомври отново се дължи основно на високите разходи за енергия, като енергийните цени се повишават с 5,5% спрямо септември и скочиха с цели 23,5% спрямо октомври 2020 г. (след повишение със 17,6% през август).
Потребителската инфлация се ускори предимно в резултат на скока в цената на енергията, най-вече заради растящите цени на петрола и природния газ, но растящата инфлация се дължи и на производствените проблеми с веригите на доставки, като цените на неергийните индустриални стоки се повишиха с 2 на сто.
Цените на неенергийните стоки пък нарастват през октомври с 2,0% на годишна база, цените на храните също се повишават с 2,0%, а тези на услугите нараства с 2,1%, показват данните на Евростат.
Основната инфлация, която изключва цените на храните и горивата, се ускори през октомври до 2,1% на годишна база от 1,9% през септември.
Според редица икономисти и анализатори обаче както икономическият растеж, така и инфлацията може би вече доближават повратна точка.
Икономиката вероятно скоро ще удари спирачка, тъй като недостигът на доставки, недостигът на работна ръка и новата вълна на коронавирусната инфекция ще ограничат производството. Инфлацията вероятно също ще се забави, въпреки че нараства несигурността относно кога ще стане това и колко бързо тя ще намалее.
Индикаторите обаче предполагат, че инфлационното забавяне ще бъде по-бавно, отколкото очаква Европейската централна банка, повишавайки риска високите цени да се задържат по-продължителен период от време.
Графика на индекса CPI на еврозоната на годишна база
