Подкастът на БНР Covid Ваксините започва годината с по-различна гледна точка - тази за психичното ни здраве и как се отрази пандемията на българите в психоемоционален аспект.
Гости в епизода са:
✅ Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър, практикуващ в Център "Адаптация" - София
✅ Д-р Велислава Донкина - клиничен психолог и доктор по психология към БАН, кандидат по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация
"Натрупа се голяма умора и голямо страдание и ние всички виждаме белезите на това страдание у хората. Това са елементите на една криза, чиито последствия тепърва ще виждаме.
Първата тенденция - това е регресът в обществото като цяло и във всеки един от нас поотделно. В една такава стресираща среда, каквато е пандемията, човек реагира първо на заплахата от външната среда, но след това реагира и нашият потенциал дали можем да останем относително разумни или в някакаво равновесие, или не можем", заяви д-р Велислава Донкина.
"Крайните обвинения, големите страхове, голямата мнителност, голямата заплаха каквато е пандемията, болестта Covid-1 - това показва, че сме много наранени и, че ни е много трудно. А заплахата за живота е едно от най-дестабилизиращите и пораждащи тревога предизвикателства за човека.
В същото време държавата, в опита да се организира тази кризисна ситуация, поставя човек в състояние, което е доста дестабилизиращо и, в което му се казва какво да прави, забранява му се, така човек се поставя в една позиция, че сякаш той е дете. Това в съчетание със страха, води до регрес.
Човек не може да намери вътрешната си опора, въпреки съмненията и въпросите си.
В крайна сметка пандемията ни показа, че сме незрели, че сме все едно във възрастта на тийнейджърите, държим се като хора в ситуация на заучена безпомощност", очерта общата картина д-р Донкина.
Тя посочи също, че пандемията и затварянето на децата и учениците, най-вече след 4 клас в къщи, води също да драматични проблеми заради липсата на социализация. Защото образованието на децата в училище преминава през възможността за общуване със съучениците си и с учителите си.
"Трябва да отблежим, че децата, които са имали трудности в общуването си преди пандемията, не съобщават за проблем с онлайн обучението и взаради липсата на контакти", поясни клиничният психолог.
"Дори обратното - 6-7 на сто имат подобрено психично здраве - тези, които са имали преди това социална тревожност...", допълни д-р Сотиров.
Но пък децата с увреждания, със СОП, според доклада на Омбудсмана са доплънително ощетени от пандемията - това са 3500 деца в резидентни услуги, които са пострадали тежко от мерките, посочи д-р Владимир Сотиров.
Според него правителството трябва да е наясно, че при следващ локдаун, този доклад трябва да бъде ключов - как ще се отразят мерките на най-уязвимата част от обществото - децата със СОП, с увреждания, в домовете и в ромските квартали и училищата там.
"Другата тенденция е справяне през отричане. Защото на нас ни писна. Капацитетът ни да стоим в несигурност, неяснота, усилия, страх се изчерпа.
Хората искат да има времева рамка кога това ще приключи. Ограниченията на свободата, която можем да практикуваме, бяха драматични и това продължава със същата интензивност и сега", заяви от своя страна д-р Владимир Сотиров.
"И в този смисъл на хората им писна, станаха циници, започнаха да отричат - защото не могат да планират не само краткосрочно, но и в дългосрочен план не знаят какво ще стане с децата им.
Затова хората започнаха да отричат всичко и се държат като тийнейджъри, да се държат наопаки, напук, само, за да се конфронтират, за да могат да формират идентичност и автономност по този начин. Това са щети най-вече на мерките.
Нито едно правителство не прави изследване и не отчита как противоепидемичните мерки повлияват негативно на психиката ни, на индивидуалните ни съдби и на колективното психично здраве. Ако има такива изследания, те не се популяризират.
Още през началото на пандемията започнаха такива проучавания, но лесен достъп до тях няма да намерите. Те бяха насочени към това как повлияват локдауните, затварянето, изолацията, отнемането на свободите върху психичнотото здраве, а не толкова как вирусът се отразява на психичното здраве", коментира още д-р Сотиров.
По думите му има изследвания и доклад на Уницеф за психичното здраве на децата по време на пандемията, но те не се популяризират, защото се конфронтират с мерките и ще доведат до това да се усъмним в тях.
Има и доклад на фондация "Анимус" за това как пандемията се отразява върху деца и млади хора с психични проблеми. И в двете изследвания данните са опустошители - над 80 на сто от младите хора във Великобритания съобщават за драматично влошаване на психичното си здраве".
Д-р Сотиров посочи също, че в обществото, в медиите не се говори затова как хората се чувстват, докато близките им са с в болница и те нямат достъп до тях заради Covid-19, не се говори за това, че хора са принудени да изпратят в болница възрастните си родители, които не желаят това, но под натиска на личните лекари ги настаняват за лечение, независимо, че за тях е била осигурена медицинска грижа в домашни условия, не се говори за това каква вина ще изпитват тези деца, чиито родители след това умират в болницата, а те ще живеят с вечния въпрос: Какво можех да направя?
Има вече десетки случаи, в които близките не могат да си вземат сбогом с починалите си роднини - това е непоносима щета за цял живот, отчете още д-р Сотиров.
По думите на клиничния психиатър у нас не се говори и за лошото качеството на медицинска помощ и за липсата на елементарна сестринска грижа понякога при болните с коронавирус - а това също е част от ефектите на пандемията и на мерките.
Д-р Велислава Донкина обобщи, че ние трябва да си дадем сметка, че светът върви усилено в посока на разделение, изолиране и онлайн комуникация.
"Но пък трябва да бъдем реалисти и виждайки нещата, такива кавито са, да си дадем сметка, че начинът да излезем от тази позиция на травматизъм е да преосмислим за себе си нещата, да променим себе си, не да обвиняваме всички и всичко около себе си, да започнем да мислим по-критично. За да не продължим да страдаме и занапред", каза тя.
Според д-р Владимир Сотиров ние сме изключително разнородно общество и всички мерки трябва да се съобразяват с това, защото "дозата прави отровата" - затова трябва да се отчита колко е доброто и колко е злото.
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От разговора ще научите още:
✅ Кои са тенденциите в психоемоционалното състояние на българите две години в пандемия
✅ Отчитат ли се на властово равнище психологическите травми за обществото като цяло
✅ Кои психични проблеми са зачестили заради мерките
✅ Каква психологическа помощ търсят хората в пандемия
✅ Как повлия пандемията на децата, на младите хора, на работещите хоумофис
✅ Обратим ли е ударът върху тяхната социализация от дългия престой зад екраните у дома
✅ Как се отрази пандемията на децата с увреждания, със специални образователни потребности, на децата, настанени в институции и сред ромите
✅ Какви страхове развиха хората и защо, както и как да се справим с тях
✅ Привнасят ли родителите върху децата си своите тревоги
Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и доктор по психология към БАН, кандидат по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация. Работи в областта на развитието и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и ръководи първото по рода си психоаналитично отделение в болнична институция – Звеното за психологична и немедицинска грижа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания. Сертифициран водещ на Балинтови групи, хоноруван преподавател към магистърска програма “Клинична психология – психоаналитична перспектива” на НБУ. Член на Международната асоциация по психоонкология, Международната асоциация по невропсихоанализа, Българско медицинско сдружение по хематология, Българско психоаналитично общество и Българско балинтово общество, квалифициран член на Българска асоциация по психотерапия.
Всички епизоди на подкаста "COVID Ваксините" можете да чуете:
